Религията за един определен тип вярващи е преди всичко предписания и правила, които трябва да бъдат спазвани на всяка цена. Целта на многочислените самоограничения, които си налагат, е техният начин да се чувстват нравствено извисени над обкръжаващите ги. Цената, която заплащат, за да поддържат този образ на своя живот, прикриващ владеещото ги чувство за неувереност и малоценност, е изпадането в дълбока криза и психично разстройство. 
Възникване на духовното отчество (старчество)
Смисъл на чина
Всеки човек има баща по плът – този, комуто дължи раждането си на този свят. Християнинът обаче има, освен физически баща, и духовен отец. Този, който го е родил духовно, комуто дължи раждането си в Христа и който го води по пътя на спасението. Физическото раждане ни дава живот и ни въвежда в човешката общност. А раждането ни в Христа – един друг вид рождение – ни въвежда в обществото на Църквата и ни дарява възможността за живот в Христа.
В древната Църква, когато мнозинството вярващи са приемали Кръщение в зряла възраст, духовен отец на християнина е бил църковният пастир, който го е катехизирал (въвеждал във вярата), кръщавал го е и след това го е ръковοдел в живота в Христа. Днес, когато почти всички приемаме Кръщение в младенческа възраст, духовен отец често не ни е духовникът, който ни е кръстил, но този, който в определен момент от нашия живот ни е довел до осъзнаване на вярата и ни е насочил към последователен духовен живот.
Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.
