Погълнат от делата и грижите в света, човек има нужда да се докосне и да вкуси от живота в Бога и богатия духовния опит на монашестващите. Именно това бе нашата цел, когато предприехме поклоническо пътуване до скалните манастири на Метеора.
Шалом, мир вам. Представетe си, че вие имате големия късмет да прекарате няколко седмици в Израел. А в самия Израел късмет се казва знаете ли на какво? Да откриеш сутрин сухо местенце по възглавницата си. Майтап няма, така си е. Изпитахме го на собствените си чаршафи и възглавници - аз и колегите ми от всички краища на Европа, решили да дадат гръб на приказките за опасност и несигурност и да потеглят с отворени очи и сърца за Светите места. Резултатът е не само шегата за късмета (сътворена от нас заедно с други подобни), резултат са и приятелствата, и твърдото решение това да не остане единственият хаджилък в живота ми.
Празнуването на празника на Христовото възнасяне е засвидетелствано от дълбока древност. Апостолските постановления предписват да се празнува на четиридесетия ден след Пасха. Особено ценни са свидетелствата на св. Йоан Златоуст и бл. Августин Ипонски. Св. Йоан Златоуст нарича този празник важен и велик и го сравнява с празниците, които, подобно на Пасха и Петдесетница, са установени от апостолите. Бл. Августин, говорейки за повсеместното честване на празника, също му приписва апостолско установление по предание. Богослужебните химни (канони) за празника, които се използват и до днес, са съставени от св. Йоан Дамаскин през осмото столетие и от преп. Йосиф Песнописец – през деветото столетие. Кондакът и икосът за празника са написани от св. Роман Сладкопевец през петото столетие.
Празникът Възнесение спада към т. нар. подвижни Господски празници и продължава десет дена – един предпразничен ден, съвпадащ с отданието на Пасха и осем следпразнични дни. Отданието на празника е в петъка на седмата седмица след Великден.
Християни, вкусете от Божията любов, приемете Тялото и Кръвта Господни, приобщете се в благодатта на Светия Дух!
Християни, пребъдете в святост и чистота!
Християни, приемете от Божия мир!
Християни, със страх Божии, вяра и любов – причастете се!
Любовта Божия се изразява най-ярко в Голготската жертва на Господ Иисус Христос и в акта на Неговото възкресение. „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16).
Жертвата Иисусова и любовта Христова се възпяват вечно в богослужението на св. Църква. Това става по време на най-важната част от св. Литургия, т. нар. „Евхаристиен канон“ или „Литургия на верните“, при пеенето на ангелската песен наречена „Sanctus“.
С думите "покайте се, защото се приближи царството небесно..." (Мат.3:2) започнал проповедта си св. Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк и Предтеча Господен. Със същите думи Господ Иисус Христос поставил началото на общественото Си служение (Мат.4:17). Правото на апостолите да "прощават" или "задържат" грехове било дадено чрез думите "ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата..." (Мат.16:19) и "каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето..." (Мат.18:18).
