Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Какво означава “царствено свeщенство”
В Стария завет с елей са се помазвали свещениците и царете, призвани из средите на Израилския народ да застанат на прага между Божествения и човешкия свят, между единната и хармонична Божия воля и пъстрия, усложнен и противоречив човешки свят. За да може да стои на този праг, на човека му е било необходимо нещо повече от човешки възможности, необходима му е била Божествена дарба. В знак на това се извършвало помазването на свещениците и царете. А в Новия Завет Завет ние всички сме свещеници и царе, всички сме облечени в царствено свещенство (1 Петр. 2:9) и нашето призвание, човешко и християнско, надминава онова, което човек може сам да постигне.

„Вкусете и ще видите колко благ е Господ!”

Причащението с Плътта и Кръвта на Господ Иисус Христос е най-великата и непостижима тайна, тайната, която води до целта на човешкия живот - нашето обожение (theosis). Обожението е уподобяването на Бога, което Сам Господ е дал на човека като задача (то е естествена за човека цел) още при сътворяването му (Бит. 1:27).

"Когато настана ден Петдесетница, внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици като че огнени, които се разделиха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети и започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (Деян. 2:1-4). Този специфичен дар на Св. Дух изчезва в Църквата още през първите два века от нейното създаване. Днес "говоренето на непознати езици" е емблема на всички харизматични сектантски групи, които считат, че това е видимото проявление на всеки, получил реално Светия Дух.

Ето как обяснява св. Йоан Златоуст (4 век), защо изчезва дарбата на говоренето на чужди езици, което получават вярващите в храма на Петдесетница.