Продължение от Глава шеста
ГЛАВА СЕДМА
Антоний беше много умен. И чудното е, че, без да е учил книга, беше остроумен и интелигентен човек. По едно време дойдоха при него елински философи, които мислеха, че могат да го изкусят. Тогава той не беше на своята планина. И като поискаха от него слово за нашата вяра в Христа, те се опитаха да спорят за проповедта на Божия кръст и почнаха да се подиграват. Тогава той се въздържа малко и най-напред ги съжали за тяхното невежество, а после им каза чрез преводача си следното:
„Кое е по-хубаво – да признаваме Кръста или да приписваме прелюбодеяния на тъй наречените от вас богове? Защото това, което се твърди от нас, е признак на мъжество и доказателство за презиране на смъртта; а вашите работи са страсти на разврата.
Какво по-добро от това бихте казали: да понасяме страданието от клеветите на лошите хора или да разправяме басните за приключенията на Озирис и на Изида, за засадите на Тифон, за бягството на Сатурн, за изяждането на децата или за отцеубийството? Тези са вашите мъдрости!