Продължение от „Хвърчила“
В Стария Завет израилтяните принасяли на Бога десятък – една десета от всичко, което раждала земята: „Отделяй десятъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година“ (Втор. 14:22). Принасяйки на Бога първия добив от нивите, израилтяните Го призовавали да благослови цялата реколта. По този начин свидетелствали, че земята е Божия, а пък те са само пазители на даровете Му. Отдавайки Богу десятък, ние с благодарност Му принасяме това, което е Негово. И това приношение се е възприемало не като лишаване, а като обогатяване. Прибирането на реколтата е време на радост и веселие: „И весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе...“ (Втор. 16:11).