Детството, юношеството и зрелостта са три различни етапа в духовното развитие на човека.
От духовна гледна точка „дете“ е човек, който поставя себе си в центъра на своя живот. Той проектира нуждите си върху другите, храни се от тяхното признание и възхищение, възприема всичко и всички като средство за самосъхранение и се страхува от самотата повече, отколкото се страхуват децата в тъмното. Фанатизмът е основният симптом на незрялостта на такива хора.
Духовната детинщина е форма на аутизъм. Тя се състои в неспособността да се общува с другия човек, който, бидейки просто продължение на мен самия, всъщност сякаш не съществува, или по-точно казано, съществува само като нещо за еднократна употреба. За всеки, който все още е духовно дете, единственото човешко същество е той самият; всички останали са просто човекоподобни. Така той може да ги пожертва на олтара на своето самосъхранение, без да изпитва угризения, тъй като те не са нищо друго освен необходими средства за утвърждаване на неговото превъзходство над всички други.
Човек навлиза в духовно юношество в момента, в който започне да признава другия за равен на себе си. Откриването на стойността на другия човек обикновено изисква болезненото преживяване на любовта. Влюбеният научава стойността на другия в момента, в който осъзнае, че самият той е нищо без него. За влюбения другият вече не е средство за затвърждаване на неговото надмощие, а равностоен събеседник, който дори може да има власт за живот и смърт над него.