Мобилно меню

4.1111111111111 1 1 1 1 1 Rating 4.11 (9 Votes)
Състоянието, в което се намираме на Заговезни, в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните обвързаности.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

lazarusВеликият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (8 Votes)
pokloni_1.jpgЗа еднообразие във външната дисциплина по време на богослужението в храма, църковният устав (Типик) регламентира в по-големи подробности времето и начина за извършване на земните поклони от вярващите, които присъстват и се черкуват. Тук предлагаме някои правила и препоръки, взети от църковния устав и от решенията на различни събори.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (13 Votes)
Surogskii.jpgЖивотът и молитвата са съвършено неразделни. Животът без молитва е празен - в него липсва най-важното му измерение; това е живот повърхностен, без дълбочина, живот в двуизмерно пространство и време; живот, който се задоволява само с видимото, с ближния, но като ближен само във физически план, без да открива цялата безкрайност и вечност на неговата съдба.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
ПросфораЛистчетата с имена „за здраве и спасение” се оставят на свещопродавницата. В тях може да има имена единствено на православно вярващи християни. Причините за това са следните - имената на православните християни се поменават по време на специално последование, което непосредствено предшества св. Литургия и се нарича Проскомидия.

След като извади от богослужебния хляб, наричан просфора, частици за Света Богородица, за св. Йоан Предтеча и за още осем лика светци - пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни мъже и жени и безсребреници - свещеникът изважда частици, като поменава имената на живи и покойни православни християни. Това свидетелства за единението между всички членове на небесно-земната Христова църква - единение, което е възможно само при условие, че изповядваме завещаната ни от св. апостоли православна вяра.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж