Тази забележка може да бъде отнесена към всяко тайнство, защото корените на неговото съществуване отвеждат към тайната на Христос и тайната на Църквата. Извън тези тайни всяко понятие за тайнство ще бъде погрешно. Иисус Христос не е предал на Своята църква някакво конкретно количество тайнства. Той й е пратил Утешителя, чиито благодатни дарове са толкова многочислени и разнообразни. Съответно тяхната актуализация протича във всички многообразни свещенодействия, реализиращи живота на Църквата като тайна и като тайнства. „До самия свой „западен плен” православният Изток не отделял тайнствата в отделен „обект” на изучаване и определение, не ги е отделял в предмет на отделен богословски трактат. Такова отделяне не откриваме и в ранните „кръщелни” литургии, нито в сменилите ги мистагогии (Дионисий Ареопагит, преп. Максим Изповедник и други). Понятието „тайнство” не е било ограничено в нашите днешни представи за седемте тайнства, каноническият и харизматичен статут на които значително превъзхожда всички останали свещенодействия, които в съвременната сакраментология са само „обряди”.
Понятието „тайнство” в православното богословие
Преди няколко дни в Москва завърши международната богословска коференция, посветена на тайнствата на Църквата. В нея взеха участие над 100 богослови от цял свят, като бяха представени православното и римокатолическото разбиране за тайнствата. Представяме ви един от уводните доклади на проф. М. С. Иванов от Московската духовна академия. Всичките доклади, групирани по теми, може да прочетете на руски или английски език тук.
Богословското определение за това понятие е съпроводено с редица трудности. Първо, в православието и до днес не е разработено задълбочено учение за тайнствата. „Трагически пропуск в историческото православие – пише прот. Александър Шмеман, - е не само непълнотата, но няма да се побоя да кажа - липсата на богословие на тайнствата, свеждането му към западните схеми и категории на мислене”. Под влияние на схоластическото богословие „тези схеми” и „категории” дълбоко проникват и в Руската църква, в учебниците по Догматическо богословие. Църковните учени, възпитавани в продължение на два века с тази литература, искрено вярвали, че изложените в нея догматически определения за църковните тайнства се явяват истински израз на православната сакраментология и ревностно защитавали тези постановки. Показателен в това отношение и трудът на професора от Московската духовна академия А.Л. Катански „Догматическо учение за седемте църковни тайнства”.
Богословското определение за това понятие е съпроводено с редица трудности. Първо, в православието и до днес не е разработено задълбочено учение за тайнствата. „Трагически пропуск в историческото православие – пише прот. Александър Шмеман, - е не само непълнотата, но няма да се побоя да кажа - липсата на богословие на тайнствата, свеждането му към западните схеми и категории на мислене”. Под влияние на схоластическото богословие „тези схеми” и „категории” дълбоко проникват и в Руската църква, в учебниците по Догматическо богословие. Църковните учени, възпитавани в продължение на два века с тази литература, искрено вярвали, че изложените в нея догматически определения за църковните тайнства се явяват истински израз на православната сакраментология и ревностно защитавали тези постановки. Показателен в това отношение и трудът на професора от Московската духовна академия А.Л. Катански „Догматическо учение за седемте църковни тайнства”.
Депресията
Предлагаме ви запис на разговор със стареца Порфирий за причините и преодоляването на депресията. Това е актуална тема и то не само за тези, които не познават Бога, но и за тези, които мислят, че пребивавайки в Църквата, са застраховани срещу този бич на съвренното човечество. Според стареца Порфирий, разпространението на депресията днес се дължи на извънмерния егоизъм, от който страдаме повечето хора и който започва да се отглежда у нас от най-ранна детска възраст. Егоистичният дух в тази възраст се изявява в тщеславие, желание да бъдем отличени и хвалени, желание да направим впечетление и да ни се възхищават за неща, които дори не заслужават да се обсъждат като например дрехи, прическа, походка и т.н. Понякога егоизмът се изявява и като желание да бъдем отличени дори в лошото - подобно на Херострат, който е живял в древността и е изгорил един храм, само и само хората да говорят за него. И така всеки път, когато нещата не се развиват според нашите очаквания, ние се притесняваме, отчайваме се, затваряме се в себе си наскърбени, защото не сме получили очакваното признание, защото са ни засрамили, или са ни казали нещо, което е засегнало егоизма ни и високото мнение, което имаме за себе си и което настояваме и другите обезателно да споделят.
Като участваме в Литургията, изповядваме истинската вяра- ІІ част
Продължение от част І
Литургията преди всичко е икона на Бъдещето Царство. Тя не изразява, както често мислим, миналото.
Литургията иконизира бъдещето,
както и цялата история на християнството, като се започне от Стария Завет, е иконизирано бъдеще, а не минало. Това има предвид свети Максим Изповедник, когато казва, че Бог от нищото всичко е сътворил заради единението с Него, заради Тайната Христова, заради това бъдещо събитие. Причината за нашето съществуване не е в миналото, както цялата философия на този свят ни кара да мислим. Причината за нашето съществуване, на нашия живот е в бъдещето, в единението с Бога. Това обяснява евангелската притча, в която апостолите питат Господ Иисус Христос за слепия по рождение: кой е съгрешил - той или неговите родители, че се е родил сляп. Логиката на този въпрос е, че в началото нещо се е случило и че това начало е причината за всичко, което по-късно ще дойде. Господ променя тази логика и казва: не, нито той, нито неговите родители, но се прояви Божията слава в него.
Литургията преди всичко е икона на Бъдещето Царство. Тя не изразява, както често мислим, миналото.
Литургията иконизира бъдещето,
както и цялата история на християнството, като се започне от Стария Завет, е иконизирано бъдеще, а не минало. Това има предвид свети Максим Изповедник, когато казва, че Бог от нищото всичко е сътворил заради единението с Него, заради Тайната Христова, заради това бъдещо събитие. Причината за нашето съществуване не е в миналото, както цялата философия на този свят ни кара да мислим. Причината за нашето съществуване, на нашия живот е в бъдещето, в единението с Бога. Това обяснява евангелската притча, в която апостолите питат Господ Иисус Христос за слепия по рождение: кой е съгрешил - той или неговите родители, че се е родил сляп. Логиката на този въпрос е, че в началото нещо се е случило и че това начало е причината за всичко, което по-късно ще дойде. Господ променя тази логика и казва: не, нито той, нито неговите родители, но се прояви Божията слава в него.
Като участваме в Литургията, изповядваме истинската вяра
Срещата на владика Игнатий с вярващи в Топола, с благословията и участието на домакина Шумадински епископ Йован, започна със забележката, че всеки сбор от началото на християнската история предполага разговор за надеждата и вярата в обещанието на нашия Господ Иисус Христос. Във въведението се казва, че християнството е преди всичко Църквата, съборността, че нашата вяра не може да се приравнява с изпълнението на морални норми и че никой не може сам, извън общността, да вярва. С посочване на примери от Свещеното Писание и Предание за Църквата като единствена Тайна на спасението в общение с Бога са подчертани отстъпленията, в които ни въвличат влиянията на протестантската и римокатолическата теология. В центъра на дискусията на епископ Игнатий са поставени онтологическите аспекти на Литургията, в която се съединяваме с Бога. Тази част предаваме според магнетофонния запис.
Наричаме кръщението второ рождение, раждане за вечен живот. Днес, когато говорим за кръщението като вход към Църквата и литургичната общност, го тълкуваме най-често в нравствен контекст: ако някой се кръсти, ще бъде по-добър човек, по-морален, ще слуша повече родителите си, ще бъде добър ученик, патриот… Забравя се най-важното: че кръщението е ново раждане и че това раждане има връзка с живота и смъртта. Всеки, казва Господ, който не се кръсти с Дух и вода, няма живот в себе си. Кръщението като вход в Литургията не означава един по-добър начин на живот, а раждане за живота, преодоляване на смъртта. Според Свещеното Писание, светите отци и според онова, което се е случвало, то е свързано с Литургията, защото нашето спасение, нашият вечен живот, нашето съществуване се съдържа в единството ни с Бога.
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен