Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (44 Votes)
0
Нима има нещо в живота около нас, което да не върви към своя край? И най-красивото цвете, и най-здравата скала, и най-неудържимата стихия – всичко отмира. Нищо не е в състояние да задържи само в себе си красотата, здравината, силата си. И човекът, този венец на творението, и той още от раждането си върви към смъртта. И философите, и светите отци на Църквата са единодушни, че всичко, което има начало, неизбежно върви към своя край. Само Бог, Който е извън времето, Който винаги е бил и е, и ще бъде, само Той е неподвластен на този ход. И по един непонятен начин Той е решил да сподели Своята вечност, Своята неизчерпаемост, Своята неотмираща красота с нас – хората. Да кажем, че е жалко – ще бъде слабо. Безумно е равнодушието ни към този дар. Няма оправдание за човека, който не откъсва погледа си от земята, забравяйки, че макар и взет от пръстта, диханието за живот му е вдъхнато свише. Че носи в себе си освен тленната материя и една друга реалност, която го прави съвсем различен от останалото творение и го сродява с Бога. Под тежестта на житейските грижи вървим по пътя си, привели глави към земята. Искаме да почерпим от могъщата й жизнена сила, забравили, че Жизнеподателят на всичко видимо и невидимо очаква от нас да издигнем поглед нагоре, към Небето. За съжаление поради незнание, инерция и духовна ленивост ние рядко се сещаме за своя Творец. Дори когато интуитивно усещаме, че не сме сами на този свят, че има и друг свят, който не само не ни е чужд, но и необяснимо ни привлича, дори тогава не отделяме поглед от материалните си грижи. Единствено житейското притеснение, неволята, скръбта ни карат внезапно да осъзнаем, че материята и нейните плодове не са неизчерпаем извор на сили, не могат да разрешат проблемите ни. Даже напротив – земните закони са неумолими, няма у тях състрадание, човешката болка не може да ги спре. Земята е глуха и няма. И тогава човешкото сърце в порива си за живот се обръща към Личността. Към Бога, Чийто благ образ сме гледали ежедневно в иконите, но дотогава не сме пожелавали да срещнем и познаем истински.

4.7826086956522 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (46 Votes)
1_43.jpgКогато Краси напусна този хубав свят, не знаех какво да направя – май нищо неможе да се направи срещу умирането... Пиша често за това. Умирането ме плаши и тревожи мислите ми. Затова пиша често за него. Но този път не исках да философствам. Исках нещо повече – да разкажа как един мой стар приятел си тръгна. Ние всички някой ден ще постъпим като него – ще си отидем от тук. До един.

Исках да напиша разказ за Краси. Краси живя на този свят. Родил се е някъде през седемдесетте, май беше седемдесет и втора. После е бил дете. Растял е като всички останали деца в квартала. Още тогава е разбрал, че има талант и се е записал да учи в каменоделско средно училище. Влечаха го скулпторите. Нещо някъде се е объркало, както често се получава. И вместо да се отдаде на таланта си, вместо да го развива, Краси постепенно го занемарил. Липсвала му вяра в собствените сили.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (25 Votes)
Кога и колко трябва да се молим? Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете.” (1 Солун. 5:17). А св. Григорий Богослов пише: „Да си спомняш Бога е нужно по-често, отколкото вдишваш”. Идеалът е целия живот на християнина да бъде пропит с молитва.

Множество беди, скърби и нещастия произлизат именно от това, че човеците забравят за Бога. И сред престъпниците има хора, които са вярващи, но в момента на извършване на престъплението те не мислят за Него. Трудно ще ни бъде да си представим човек, тръгнал да извърши убийство или грабеж, мислейки за Всевиждащия Бог, от Когото не може да остане скрито никакво зло деяние. И веки грях човек извършва именно тогава, когато не помни Бога.

Повечето хора не могат да се молят по цял ден, затова трябва да намерят някакво време, макар и кратко, когато да си спомнят Бога.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Молитвата е диалог. Тя включва в себе си не само обръщенията към Бога, но и отговора на Самия Бог. Както при всеки диалог, така и при молитвата е важно не само да се изкажеш, да изговориш, но и да се вслушаш в отговора. Не винаги Божият отговор идва веднага в същата минута, заедно с молитвата, понякога това става и по-късно. Случва се да молим от Бога незабавна помощ, а тя да дойде няколко часа и даже дни след това. Но въпреки забавянето, ние добре разбираме, че помощта е дошла именно заради това, че в молитва сме я изпросили от Него.

Чрез молитвата можем много да узнаем за Бога. Много е важно, молейки се, да бъдем готови затова, което Бог ще ни открие, а Той може да се окаже съвсем различен от това, което сме си представяли. Често правим грешката да пристъпваме към Бога със собствени представи за Него и тези представи да потулят от нас реалния образ на Живия Бог, който Сам Той би могъл да ни разкрие. Не е рядкост хората да създават в съзнанието си разни идоли и да се молят на тези идоли. Тези мъртви, изкуствено създадени идоли се превръщат в препятствия и бариери между Бога и нас хората. „Създай си един лъжлив образ на Бога и опитай да му се помолиш. Създай в себе си образ на безмилостен и жесток Съдия и се опитай да се обърнеш към Него с доверие, с любов”, пише митрополит Антоний Сурожский. Следователно ние трябва да се подготвим Бог да се разкрие пред нас и не такъв, какъвто сме си Го представяли. Затова, пристъпвайки към молитва, трябва да се отърсим от всички образи, които нашето въображение твори, които създава човешката фантазия.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)
митрополит Иларион АлфеевПредлаганите текстове са записки от цикъл телевизионни предавания с участието на Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев; тогава игумен), излъчвани от есента на 1999 г. с благословението  на Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий II под общото название „Мир вашему дому”. Цикълът се състои от 32 предавания и е посветен на темата за молитвата.

Какво е молитвата? Защо е необходимо да се молим? Как да се научим да се молим? Молитвата като беседа с Бога. Молитвата като преодоляване на разстоянието между Бога и човека. Молитвата „Отче наш”. Иисусовата молитва. Молитва към Майката Божия и светиите. Молитви за живи и покойници. Това са основните теми, които разкрива пред нас авторът.

Ползвайки прост и достъпен език, митрополит Иларион се обръща преди всичко към тези, които правят първите си крачки на пътя към Бога и храма.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен