За ученика, когото Христос обичаше повече
Ако Бог обича еднакво всички, защо в Евангелието пише, че Христос е обичал единия ученик повече от другите?
Христос обичал Йоан повече от другите, защото Йоан го е обичал повече от другите. Ще ви дам пример, за да го разберете: всички отиваме при един извор. Всеки със своя съд – един с чаша, друг с кофа, друг – с варел. От извора тече вода. Ако отидеш с една чаша, ще напълниш една чаша, ако имаш кофа, ще напълниш една кофа. Водата си е една и съща. Водата не е виновна, че ти си взел само една чаша. Твоят съд поема толкова. Бог обича всички еднакво, но не всички Го обичат по един и същ начин.
Христос ясно е казал в Евангелието: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Иоан 14:15), както и „ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим”. Той ни е дал тази повеля, този път. Пазенето на заповеди означава очистване на сърцето и вселяване на Бога. Просто е, защото е по-лесно да обичаме Бога, отколкото човеците. Отначало това изглежда парадоксално.
Въпроси и отговори от Виждаме хората, говорим с тях. А Бог, Когото не виждаме, как да Го възлюбим? Затова Църквата не приема и отрича учението, че Бог е идея. Трябва да си малоумен, за да обичаш една идея. Тоест човекът, който обича една идея, е сгоден за една идея. Не може да има такова нещо. Нима може да се влюбя в идеята за Бога? Как е възможно?Трябва да съм шизофреник, за да направя това. За да възлюбя нещо, трябва да го хвана, да бъде в ръцете ми. С Бога е така. Бог съществува, Той е Истински Съществуващият, а ние сме Негов образ. Ако ние сме образи и съществуваме, Той, Който е Първообразът, не съществува ли? Той е личност и призовава човека към лична връзка с Него. Затова днес има голям проблем сред християните: Христос не се възприема като личност и Бог вече се е превърнал в идея, в учение, в морализъм, в добри дела, в каквото може да си представиш, но не е и личност. Затова и днес не разбираме някои светци, които са правили щури неща. Ама след като са били влюбени.
Отива някой и живее на един стълб цял живот. Как ще си обясниш това нещо с разума? Искам да кажа, че светците правили това, защото са обичали Бога, чувствали са Го и са Го преживявали като личност. Затова Църквата не се занимава с други явления. Това е делото на Църквата – да ни дава Христос в ръцете ни, не само духовно, а като Го ядем и пием.
Христос ублажава милостивите и казва, че те ще отидат в рая. Нима е възможно, човек да бъде милостив, без да обича Бога?
Виждал съм много стиснати хора. Има села, в които хората са стиснати и се славят с това. Те имат много пари. Веднъж дойде един такъв човек, добър човек, църковен, те всички са църковни хора, но знаете ли какво открих, че ходят на църква от стиснатост. И ти казва: „Имам 10 000 лири, ако дам няколко хиляди, ще отида в рая”. С други думи, за тях и раят е въпрос на сделка. И когато му кажеш, знам ли, давай милостиня, защото другият човек има потребност, не се трогва. Ако му кажеш давай милостиня, за да ти се опростят греховете и да отидеш в рая, тогава да видиш каква милостиня правят. И наистина дават, но с тази нагласа. Тоест, връзката с Бога става бизнес връзка. Дава, но и взема. Не може да даде, без да вземе. Казва ти: „Виж, господине, аз правя добри дела, искам отплата, искам да отида в рая”. Както казваше старецът Паисий, има някои хора, които, ако предположим, че настъпи Второто Пришествие, и по парадоксален начин раят се напълни и не остане място за другите, а Бог каже на някои: „Извинявайте, чеда, не излязоха сметките, не могат всички да отидат в рая. Пълно е!”, тогава някои хора ще започнат да се карат и да правят сцени: „Защо не ни постави предварително и сега стоим! Правехме толкова много неща!” Докато човекът, който е великодушен, ще каже: „Добре, че раят е пълен. Не пречи, че останахме отвън. Нека се радват тези, които са вътре!” С други думи, зависи как стоиш пред Бога. Съвършеното е да чувствам другия като свое аз, както Христос казва, да възлюбиш ближния като себе си. Тоест другият да бъде твоето аз, да не бъде вече друг...
(край)
