Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
Patriarch_Jacob.jpgСъновидението на патриарх Яков за небесната стълба
 
Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.
 
Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).

Panagia.jpgСтълбата, която Яков вижда и по която ангели се качват и слизат, според светите отци е предобраз на св. Богородица, тъй като тя чрез зачеването и раждането на Бог Слово стана наистина стълбица (лествица), чрез която Бог стана човек. Чрез св. Богородица невместимият, нетварният и вечният Бог Слово прие човешко естество, като се роди и се покори на закона (Гал. 4:4). Бог Син стана човек, за да станат синовете човешки синове Божии, както пише св. Атанасий Велики. След грехопадението човешката природа беше повредена от греха, а след Христовата смърт и възкресение тя отново е възстановена и прославена. Чрез слизането на Бога започна въздигането на нашето естество, което стана напълно при Възнесението на Господ Иисус Христос. Нашето човешко естество беше въздигнато и прославено на небето, когато Христос в славата Си седна отдясно на Бог Отец (Пс. 109:1 и Символ на вярата – шести член).

Патриарх Яков с трепет осъзнава видяното от него на сън и изповядва: „... колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божи, това са врата небесни” (Бит. 28:17). Дивното съновидение освен това става повод Яков да промени името на мястото на получаването на Божието откровение от Луз на Ветил, понеже името Ветил (бетел – библ. евр.) означава дом на Бога.

Св. Богородица чрез Христос, Когото носи в утробата си, и раждането Му наистина става Божи дом и вместилище на Невместимия. Затова и светите отци приемат както старозаветната скиния (палатка, шатра), така и старозаветния храм като нейни предобрази, тъй като те са места на особеното Божие присъствие. Св. Дева Мария (Мариям – библ. евр.) става майка на Бога поради чистия си и непорочен живот, изпълнен със смирение и покорство на Божията воля.

Ние също сме призвани да станем дом Божи, т. е. Божи храм (1 Кор. 3:16) чрез изпълнение и покорство на Божията воля. Тогава ще се изпълни и с нас Божието обещание: „Ще се поселя в тях [верните на Бога] и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ” (1 Кор. 6:16).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33du 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.