Англичаните, както и българите, са нация с твърде смесена кръв. В началото са келтите – автохтонно население, което е засвидетелствано в надписи от IV в. пр. Хр [1]., но естествено датира от много по-ранна епоха. Тези надписи са сътворени с огамската азбука, сродна на финикийски текстове от VIII в. пр. Хр. През I-V в. сл. Хр. тук владеят римляните [2]. Вакуумът, оставен от тях, е запълнен от северно- и западногермански племена, които унищожават местното християнство и избиват или изтласкват келтите към периферията – Уелс, Корнуъл, Шотландия и Ирландия [3]. Християнството е възстановено от един самоотвержен монах св. Августин (не Ипонски), който е изпратен през 597 г. от св. папа Григорий Велики (Двоеслов). Трета етническа вълна залива Англия през IX-X в., когато викингите от Скандинавия нападат, грабят, изнасилват, убиват, опожаряват, а накрая започват да се заселват, покръстват се и дори поставят свои владетели на английския престол. [4] Четвърти се явяват на сцената норманите от Франция, които в епичната битка при Хастингс (1066 г.) убиват крал Харолд и слагат началото на нова ера в английската история.Цялата статия: 400 години от отпечатването на най-разпространения превод на Библията
Библията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.
29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).
