Бог Слово – най-прекрасният от човешките синове
В древния Израил всички сфери на живота са проникнати от вярата в единия и истински Бог, именно заради това и едно пищно светско събитие, според нашите съвременни разбирания каквото е сватбата, е проникнато от вярата в Бога. Така един Псалом, съчинен по повод на женитбата на царя (44 псалом), съдържа в себе си не само възхваляване на царската красота и могъщество, но надминавайки рамките на празничната похвална песен, става песен за прослава на Бога – истинския и великолепен Цар.
Какво ни пречи да разберем Библията
Дух Свети като Животворящ Бог в Стария Завет
В Стария Завет като предизобразяващ и водещ Израил към Новия Завет могат да бъдат открити немалко указания за божественото достойнство на Третата Личност на Светата Троица – Светия Дух.
Началните стихове на кн. Битие ни разкриват всемогъществото на Бога, рисувайки величавата картина на сътворението, когато Дух Божи „се носи” над водата (Бит. 1:2). В еврейския текст (т. нар. Масоретски текст) за описване дейността на Божия Дух при творческия акт се употребява глаголът „рахаф”. Този глагол е с твърде картинно значение на „съгрявам”, „животворя” и се свързва с представата за птица, която мъти малките си. Дух Божи, Който се нарича на много места в Писанието Свят („кадош” – библ. евр.), животвори първичната материя (изразена чрез думите „небе” и „земя”) и влага в нея божествения порядък. Така материята е благоустроена и отговаря на своето предназначение – да свидетелства за великите Божии дела.
Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.