
Пророк Илия – пазител на вярата в истинския Бог

В Стария Завет като предизобразяващ и водещ Израил към Новия Завет могат да бъдат открити немалко указания за божественото достойнство на Третата Личност на Светата Троица – Светия Дух.
Началните стихове на кн. Битие ни разкриват всемогъществото на Бога, рисувайки величавата картина на сътворението, когато Дух Божи „се носи” над водата (Бит. 1:2). В еврейския текст (т. нар. Масоретски текст) за описване дейността на Божия Дух при творческия акт се употребява глаголът „рахаф”. Този глагол е с твърде картинно значение на „съгрявам”, „животворя” и се свързва с представата за птица, която мъти малките си. Дух Божи, Който се нарича на много места в Писанието Свят („кадош” – библ. евр.), животвори първичната материя (изразена чрез думите „небе” и „земя”) и влага в нея божествения порядък. Така материята е благоустроена и отговаря на своето предназначение – да свидетелства за великите Божии дела.
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.