Езическа философия и християнско богословие
Разразилите се през 4 в. триадологически и последвалите ги христологически спорове освен всичко друго са водели след себе си и една неподозирана опасност, която дебне християнина до ден днешен: ортодоксията да се откъсне от ортопраксията.[1] Големите кападокийци[2] ясно са видели опасността за Църквата. Св. Василий Велики поставя в центъра на своето учение въпроса за спасението на човека. Но необходимостта да се изясни терминологията във връзка с богословските спорове отново насочва богословите към областта на езическата философия и по-специално към неоплатонизма, който е разполагал с ясна и добре разработена система от понятия, отнасящи се до природите и енергиите.
Налагало се е обаче да се избегнат схващанията за предсъществуване на душите, за тялото – като затвор на душата, и, най-важното – за Бога, Който, веднъж еманирал творението, нямал каквото и да е отношение към съществуването му,[3] тъй като инкарнирането в тела (въплъщаването) според неоплатониците било по същество божествено наказание на душите, които, като съзерцават божествената истина, се пренасищат от тази плирома (пълнота) и от състояние на покой се раздвижват и отпадат в материалното.
Бог много пъти и по много начини възвестява на Израил за идването на Месия, на Избавителя от първородния грях (срв. Евр. 1:1). Това възвестяване става постепенно, като то започва още в рая, когато Бог обещава на съгрешилите Адам и Ева Изкупител, Който ще се роди „от семето на жената” (Бит. 3:15).
Основната тема в книга Битие 14 глава е войната, в която участва Авраам срещу “Кедорлаома и на царете, които бяха с него” (Бит. 14:17). След нея Авраам се среща с една странна личност – Мелхиседек, цар на Салим: човек, чийто род е останал неизвестен в летописните хроники.
Често чуваме да се твърди, че някога, още в зората на християнството, Църквата е учела не за възкресение на мъртвите, а за прераждане на душите. Има дори християни, преминали в своите духовни търсения през различни източни религии и окултни учения, които вярват, че някога Евангелието открито и ясно е говорело за прераждането. Впоследствие, (тук версиите са различни) на някой от по-късните събори или през Средновековието висшите йерарси на Църквата били цензурирали Св. Писание, като отстранили всички пасажи, в които се говорело за прераждането, и това учение останало достъпно само за малцина избрани. 
