Библията, създадена в продължение на столетия с усилията на много поколения като главна светиня, Книга на книгите, се явява не само основен източник на вероучение и духовна мъдрост, но и ценен паметник на историята и културата на великите цивилизации на Древния свят. Учени представители на различни области на науката и изкуството, се обръщат към нея за отговори на различни въпроси, неизбежно възникващи при изучаването на различни проблеми. В много случаи намираме отговор на страниците на Св. Писание, но и в много случаи тези страници поставят пред нас въпроси, чийто отговор изисква допълнителни изследвания и търсения. Един от тези малко известни, а нерядко и малко понятни аспекти се явяват т. нар. Библейски реалии – животни, растения и т.н. Към тези реалии се отнасят и различните здравословни проблеми и болести, споменати в Библията.1. Понятие
Болестта като нарушение на нормалната жизнеспособност на организма вълнува хората от древност. Както всички останали народи, и евреите в древността са отделяли внимание на физическото здраве и съответно на болестите, техния произход и лечение.[1] И макар да се предполага, че в библейски времена е съществувала фиксирана класификация на заболяванията, подобна на тази от днес, Библията не ни дава изчерпателна информация за болестите, съпътстващи живота в библейски времена. В текста на Св. Писание имаме споменати редица здравословни проблеми, но тяхното конкретно значение в съвременен смисъл не винаги може лесно да се определи.[2]
Цялата статия: Един нестандартен поглед към библейските болести
29 август е един от най-мрачните празници на Православната църква. По принцип българите възприемат всеки празник като ден, “празен” откъм работа и изпълнен с радост и веселие (особено на трапеза). Но в църковния календар присъстват няколко празника, на които се спазва строг пост, защото възпоменават убийства – Разпети петък, Кръстовден, Йордановден, Усекновение. Последният празник отбелязва отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. За драматичните събития, свързани с него, разказват еврейският историк Йосиф Флавий, в своята книга „Юдейски древности” (18:119), и евангелистите Матей (14:3-12) и Марк (6:17-29).
