Бог много пъти и по много начини възвестява на Израил за идването на Месия, на Избавителя от първородния грях (срв. Евр. 1:1). Това възвестяване става постепенно, като то започва още в рая, когато Бог обещава на съгрешилите Адам и Ева Изкупител, Който ще се роди „от семето на жената” (Бит. 3:15).

Подготовката на Израил за приемането на Христос и следването подире Му се е извършва многостранно, но особено съществен е приносът и заслугата на св. пророци в делото на възпитаването на Израил в Христос. Светите пророци известяват и обрисуват образа на Месия векове преди Неговото въплъщение, рождение и обществено служение и то толкова пълнокръвно, че човек се изпълва с благоговение пред Бога и неговите раби - старозаветните пророци.

Основната тема в книга Битие 14 глава е войната, в която участва Авраам срещу “Кедорлаома и на царете, които бяха с него” (Бит. 14:17). След нея Авраам се среща с една странна личност – Мелхиседек, цар на Салим: човек, чийто род е останал неизвестен в летописните хроники.

Често чуваме да се твърди, че някога, още в зората на християнството, Църквата е учела не за възкресение на мъртвите, а за прераждане на душите. Има дори хрис­ти­я­ни, пре­ми­на­ли в сво­и­те ду­хов­ни тър­се­ния през раз­лич­ни из­точ­ни ре­ли­гии и окул­т­ни уче­ния, които вярват, че някога Еван­ге­ли­е­то от­к­ри­то и яс­но е го­во­ре­ло за пре­раж­да­нето. Впос­лед­с­т­вие, (тук вер­си­и­те са раз­лич­ни) на ня­кой от по-къс­ни­те съ­бо­ри или през Сред­но­ве­ко­ви­е­то вис­ши­те йе­рар­си на Цър­к­ва­та би­ли цен­зу­ри­ра­ли Св. Пи­са­ние, ка­то от­с­т­ра­ни­ли всич­ки па­са­жи, в ко­и­то се го­во­ре­ло за пре­раж­да­не­то, и то­ва уче­ние ос­та­на­ло дос­тъп­но са­мо за мал­ци­на из­б­ра­ни.

Още от най-дълбока древност у хората съществува копнеж да се проникне в незнайното бъдеще. Поради това всички древни народи имат свои прорицатели, гадатели, заклинатели и пр. Трябва обаче да се подчертае, че пророците и пророчествата в Стария Завет коренно се различават от тези на езическите народи. В Израил пророчеството не е едно „допитване до божеството”, а е религиозна дейност, служение, и то установено не от хора, а от Бога (Втор. 18:15-22).