Съновидението на патриарх Яков за небесната стълба
Св. Писание на Стария Завет чрез кн. Битие ни прави съпричастни с живота и делата на старозаветните патриарси Авраам, Исаак и Яков. Те, като пазители и носители на вярата в единия Бог сред окръжаващите ги езически народи, се намират под особеното Божие водителство и закрила. Бог им се открива и общува с тях, като им дава познание за Себе си и за Своя промисъл, за Своите бъдещи спасителни действия в историята.
Такъв е случаят с патриарх Яков, който се нуждае от Божията утеха и закрила, за да избегне гнева на брата си Исав. Последният, след като разбира, че Яков с хитрост отнема първородството му (Бит. 27:1-29), се ожесточава и дори иска да убие брата си (Бит. 27:41). Първородният син се е ползвал, освен с правото на двоен дял от наследството на баща си, още и с неговата благословия. Яков желае да има тъкмо това особено благословение, което е свързано с обещанието за раждането на Христос. По съвет на майка си Ревека Яков се отправя от Ханаан към Харан (между реките Тигър и Ефрат), където живее дядо му Ватуил, баща на майка му Ревека (Бит. 27:42-46). При едно от нощуванията по пътя Яков вижда насън изправена стълба, чийто връх стига до небето и ангели Божии слизат и възлизат по нея (Бит. 28:12). Патриархът получава от Бога обещание за помощ и закрила по време на престоя си в Харан, както и благословение (Бит. 27:14-15). Благословени чрез него и неговото семе ще бъдат всички земни народи. Това благословение съдържа обещание за раждането на Спасителя Господ Иисус Христос, чрез вяра в Когото всички християни стават свои на Бога (срв. Еф. 2:19).