Мобилно меню

4.859649122807 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (57 Votes)
drev_y41.jpgРазмисли върху Ис. 52:13-53:12

Книгите на старозаветните пророци ни удивляват както с безстрашните речи срещу идолопоклонството, нравствената поквара и онеправдаването на намиращите се в неравностойно социално положение (бедни, роби, вдовици и др.), така и с удивителните пророчества за бъдещето на Израил и за идването на Изкупителя от греха. За нас като християни особено ценни и значими са тези предсказания, които предсказват личността и земния живот на Месия. В това отношение от първостепенно значение за нас е четвъртата песен за Божия Раб на св. прор. Исая (Ис. 52:13-53:12).

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

Bogidar.jpgЩе припомня някои моменти от Св. Писание, в които ще се опитам да съпреживея заедно с вас вярата на Авраам, Йов и Мария, които са пример за вярващи, т. е. верни Богу.

Вярата на Авраам

Господ Бог няколко пъти подлага на изпитание вярата на Авраам. Когато Бог го призовава да излезе от своята земя, от своя род и от дома на баща си и му обещава благословията си, със сигурност на Авраам не му е било много лесно. Той е човек като нас и затова се опитвам да си представя какво е изпитвал: та той дори не е знаел къде ще отиде – Бог е Този, Който го води. Дали се е притеснявал за предстоящите неизвестни обстоятелства, с които ще се сблъска, дали се е смаял на обещанието, че от него ще произлезе голям народ (да не забравяме, че Сарра е била неплодна и бездетна).

Авраам е поставен пред труден избор, но в него е имало нещо, което за доста хора, пък макар и наричащи себе си вярващи, е необяснимо – пълното доверие в Бога. Авраам е вярвал и не се е съмнявал, вярвал е както дете вярва на баща си.

4.8809523809524 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (42 Votes)

images3.jpgВъпрос от Снежана Маркова:

В учебника по литература за девети клас пише, че има противоречие между първа и втора глава на книга Битие. Противоречието се състои в това, че според първа глава човекът е „създаден от Бога чрез Словото“, а според втора „от пръстта“, т. е. от нещо вече създадено. Въпросът на моя син е може ли да има противоречие в божественото Писание?

На въпроса отговаря Анна Маринова:

Здравейте, нека видим за кои цитати става дума:

Бит. 1:26-27: „И каза Бог: Нека да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие и той да господарува над морските риби и над небесните птици и над четириногите и над цяла земя и над всички влечуги, които пълзят по земята. И сътвори Господ Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори“.

В Бит. 1:26-27 Бог говори: „Нека да сътворим…“. Според равинското тълкувание тази Божия подкана за творчество е отправена към ангелите и заради това глаголът „сътворявам“ (bara) е в множествено число. В Св. Писание обаче ангелите са описани като служебни духове, изпращани при хората с определени цели, но не се говори за тяхна творческа дейност. Единствено Бог е Творец и Създател, Който всичко е сътворил и създал с властното Си Слово. Поради това св. отци тълкуват множественото число на глагола „сътворявам“ като указание за трите Лица на Светата Троица и Техния предвечен съвет и взаимно общение.

2.0666666666667 1 1 1 1 1 Rating 2.07 (45 Votes)
tri_svetiteli2.jpgПравославната църква е отредила от векове да се чества заедно в един празничен ден (30 януари) паметта на Светите трима светители св.Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св.Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното просветителско и учителско дело. Тези велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като “вселенски учители” и “стълбове на богословието”, които със своето превъзходно богословско учение и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Христовото Евангелие, а с богоозарената си мисъл са разкрили в пълнота тайната на Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от “Трисолнечното Божество” и озарили с лъчите на нейната божествена светлина Вселената тримата йерарси са наистина велико и непомръкващо “тризвездие” на духовния небосклон на Христовата църква.

4.9795918367347 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (49 Votes)

c27.jpgКръщението на Иисус Христос във водите на р. Йордан е един от дванадесетте големи, т. нар. Господски празници, в Православната църква. Рождество Христово и Неговото Кръщение, когато се явява Светата Троица, са свързани помежду си и разкриват тайната на Богоявлението. В древността някои от православните църкви са ги празнували заедно като общ празник, т. нар. празник на Божиите явявания. Писмените извори го съобщават за първи път по повод празниците на гностиците, по-точно на общността около Василид. Климент Александрийски († 215 г.), в първа глава на съчинението си Стромата, говори, че „… общността на Василид празнува и Христовото кръщение, като прекарват цялата предишна нощ в четене. Те казват, че то е станало в петнадесетата година на имп. Тиберий“. Гностиците също са отбелязвали Богоявление на 6 януари. Този ден е съвпадал с чествания в Египет „ден на светлините“.

По това време водите на р. Нил са почервенявали, вероятно от съдържащи се в тях железни соли и минерали, което е било смятано за божествено знамение. Съпровождали са го литийни шествия със статуята на бог Нил до реката, хвърляне на приношения във водите и др. С празника на Богоявление, когато за света се явява истинската светлина на истинския Бог, Църквата се е противопоставяла на езическия празник. Затова през този ден древната Църква, по александрийска традиция, е отбелязвала и чудото на Христос, извършено на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино. Поводът да се отбелязва този ден е било естественото почервеняване на водите на р. Нил от железните соли в почвите на Етиопиия, през която реката е преминавала. По този начин древната Църква се е противопоставяла и на друго езическо предание, според което в нощта срещу 6 януари Дионисий превръщал водата на избрани от него места във вино. В Западната църква на този ден се е отбелязвало и поклонението на мъдреците от Изток (Мат. 2:1-12).

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж