Няма вярващ, който да не знае, че ангел Господен е слязал от небето и отвалил камъка от вратата на гроба, в който мъртъв и бездиханен е бил положен Създателят на живота и диханието. Малцина обаче знаят истинската причина, поради която камъкът е бил отвален. Мнозина, смесвайки две независими едно от друго събития – излизането на Господ от гроба и отместването на камъка, смятат, че ангелът е слязъл и е отместил камъка, за да излезе Господ. А когато Той излязъл, станал трус, който изплашил пазачите до смърт. И така мислят не само обикновени вярващи, но и някои проповедници на благовестието. И много икони на Възкресението изобразяват ангел, вдигащ камъка, и Господ, Който излиза от гроба, а уплашените от вида Му пазачи паднали на земята като мъртви. (* Явно е, че имаме предвид несполучливите западни икони, а не византийските, които никога не изобразяват Възкресението по такъв начин.) Няма нищо по-невярно от това!

Всеки, който прочете внимателно Евангелие според Матей, ще установи, че Господ е излязъл преди слизането на ангела и отмахването на камъка, и станалия по същото време трус. Камъкът не е бил отвален, за да излезе Господ, а за да покаже вече случилото се Негово излизане. Бил е отвален, за да могат дошлите жени-мироносици да видят празен гроба и да се убедят във Възкресението.

Нека обаче погледнем свещения текст: „Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето (т. е. в оня момент), стана голям трус: защото ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 27:66-28:7).

Раз­г­леж­дай­ки лич­нос­ти­те, пре­доб­ра­зи на Иисус Хрис­тос, не­ми­ну­е­мо на пър­во мяс­то след­ва да за­поч­нем с ро­до­на­чал­ни­ка на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и сбор­ния пред­с­та­ви­тел на чо­веш­кия род – Адам, „кой­то е об­раз на Бъ­де­щия“ (Рим. 5:14). Той не е прос­то от­де­лен чо­век. Той е пър­во­чо­ве­кът, ко­го­то Бог сът­во­ри по Свой об­раз и по­до­бие и от ко­го­то про­из­ли­зат всич­ки ха­рак­те­рис­ти­ки на чо­веш­ка­та същ­ност. Адам е фи­зи­чески ба­ща на всич­ки пред­с­та­ви­те­ли на чо­веш­кия род и всич­ки ние сме не­го­ви че­да.

С тайн­с­т­ве­ния акт на Въп­лъ­ще­ни­е­то и див­но­то Рож­дес­т­во на Бо­го­чо­ве­ка се от­ва­рят но­ви хо­ри­зон­ти пред чо­ве­чес­т­во­то. Не­го­во­то раж­да­не пос­та­вя на­ча­ло­то на нов чо­век. За­ед­но с то­ва Той е съ­вър­ше­ни­ят и ве­чен Чо­век, вто­ри­ят не­бе­сен Адам, за­що­то „пър­ви­ят чо­век Адам ста­на жи­ва ду­ша, а пос­лед­ни­ят Адам – жи­вот­во­рен дух“ (1 Кор. 15:45). Те­зи, ко­и­то Го поз­на­ха, по­вяр­ва­ха в Не­го и Го пос­лед­ва­ха, ста­на­ха Не­го­ви ду­хов­ни че­да.