Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
Благовещението – един от светлите Богородични празници, който в не толкова далечното ни минало е и празник на жената, украсена с християнски добродетели. Благовещение (25 март / 7 април – ст. стил) е денят на благата вест – първата стъпка от сбъдването на Божието обещание към падналото човечество. Защото Адам и Ева са прогонени от рая, но остава надеждата, че от жената ще се роди Онзи, който ще строши главата на изкусилата ги древна човеконенавистна змия – причина за поробването им на греха, Онзи, който ще възвърне на хората свободата на първоначалната им чистота, Онзи, който отново ще отвори за праведниците райските селения, Онзи, чрез когото ще възтържествува възстановената Божия правда!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (207 Votes)

Свалянето от Кръста… Убиват Го.
И къде Го убиват?
Насред Йерусалим.
Защо?
Защото изцели сакатите
и очисти прокажените,
слепите изведе към светлина
и мъртвите възкреси.
За това Той пострада.
Беше писано за туй в Закона и пророците:
„Въздадоха Ми зло за доброто, сиротна е душата Ми,
Замислят против Мене зло, казвайки:
Да вържем Праведника, защото Той ни е неудобен“ (Пс. 34:12).

4.9821428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (56 Votes)

митрополит АтанасийЕдна от книгите, които прочетох през юношеските си години и ме впечатли, беше романизираната биография на св. Йоан Златоуст, написана от покойния вече о. Йоан Алексиу, може би най-добрата книга на този изявен клирик, писател и мой духовен отец, сред петдесет и пет други книги с различно религиозно съдържание, които той издаде. Помня, че онази част, която ме трогна особено, бяха страданията на светеца, когото днес честваме, по време на последното му изгнаничество и умишленото му подлагане на мъчения, които в крайна сметка го довеждат насилствено до края на живота му, така че със своята смърт да „освободи“ от товара на присъствието си своите гонители – представители не само на светската, но и на духовната власт, която, в лицето на Теофил Александрийски, с интриги и машинации се е опитала да го неутрализира.

На 14 септември 407 г. измъченият Йоан Златоуст оставя последния си дъх в с. Комана, провинция Понт, Мала Азия, на около петдесет и седем годишна възраст, на път за най-отдалечените граници на империята, в Кавказ, където е бил заточен. Като юноша бях особено развълнуван от описанието на потресаващия момент, когато светската, а и църковната власт, среща „непоносимото“ духовно излъчване на светостта, която божествената благодат изявява и въздига човешката личност до стойност, дадена му от Богочовека Христос.

4.8735632183908 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (87 Votes)
Биб­лейс­ка­та кни­га на Йов има мно­жес­т­во тъл­ку­ва­ния. То­ва е не­ве­ро­ят­на кни­га, ко­я­то се раз­к­ри­ва по раз­ли­чен на­чин на оне­зи, ко­и­то се до­кос­нат до нея.

Аз не се опит­вам да съз­дам бо­гос­лов­с­ки труд. То­ва са са­мо крат­ки фраг­мен­ти, щри­хи на оно­ва, ко­е­то ми се раз­к­ри при че­те­не­то на то­зи текст. Крат­ки нах­вър­ля­ни мис­ли, поч­ти без ци­та­ти и преп­рат­ки. Оне­зи от вас, ко­и­то са че­ли кни­га­та, ще си я спом­нят; ко­и­то не са – по-доб­ре да за­поч­нат с “пър­во­из­точ­ни­ка”.

И та­ка, пред нас са Йов и без­мер­но­то му стра­да­ние... Из­вед­нъж те об­ли­ва сту­де­на пот при ми­съл­та, че тра­ге­ди­я­та на Йов, ко­я­то на пръв пог­лед не из­г­леж­да тол­ко­ва страш­на, е всъщ­ност мно­го по-ужас­на и чу­до­вищ­на, от­кол­ко­то мо­жем да си пред­с­та­вим.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)
ib1049.jpg„Какво е човекът защото Ти го помниш?
И синът на човека защото го посещаваш?
Понизил Си го малко спрямо Бога,
със слава и чест Си го увенчал”
(Пс. 8:5-6)

От началото на своето съществувание познат, но все така загадъчен, въпреки опитите да бъде напълно изучен и дори клониран, да бъде принизен и сроден с горилата и шимпанзето, човекът продължава да задава въпросите „Откъде съм?”, „Кой съм?” и най-важния въпрос – „Какъв е смисълът на моя живот?”.

На тези вълнуващи въпроси, достоен и удивителен отговор дава Свещеното Писание още в първия разказ за творението (Бит. 1:1-2:4а), който разказ не случайно се намира в първата глава на Библията – като една прелюдия и ключ към цялата човешка история.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж