В Стария Завет като предизобразяващ и водещ Израил към Новия Завет могат да бъдат открити немалко указания за божественото достойнство на Третата Личност на Светата Троица – Светия Дух.
Началните стихове на кн. Битие ни разкриват всемогъществото на Бога, рисувайки величавата картина на сътворението, когато Дух Божи „се носи” над водата (Бит. 1:2). В еврейския текст (т. нар. Масоретски текст) за описване дейността на Божия Дух при творческия акт се употребява глаголът „рахаф”. Този глагол е с твърде картинно значение на „съгрявам”, „животворя” и се свързва с представата за птица, която мъти малките си. Дух Божи, Който се нарича на много места в Писанието Свят („кадош” – библ. евр.), животвори първичната материя (изразена чрез думите „небе” и „земя”) и влага в нея божествения порядък. Така материята е благоустроена и отговаря на своето предназначение – да свидетелства за великите Божии дела.
Дух Свети е и Жизнеподател, Който дарява с този божествен дар всички живи твари („нефеш хайа” – библ. евр.). Когато Бог Отец изпрати Духа Си, тогава всичко се оживява (срв. Пс. 103:30). Духът на Яхве е Този, Който създава живот и поддържа живота и затова псалмопевецът възторжено възпява: „Ти подновяваш лицето на земята” (Пс. 103:31). Трябва да отбележим, че в този стих намираме реакция срещу широко разпространения в Ханаан култ към езическия бог Ваал. Последният се свързва с представите за вегетацията и мъжката оплодителна сила. Затова и псалмопевецът, заставайки на ясни монотеистични позиции пише, че Божият Дух е Този, Който прави възможна вегетацията, а тя не е израз на обновата на езическо божество (според ханаанските вярвания при всеки сезон на дъждовете бог Ваал влиза в смъртна схватка с бога на смъртта Мот и го побеждава. Вследствие на тази победа всичко отново се раззеленява).
Божият Дух, освен че е Жизнеподател, е и Вездесъщ. Той е дори в ада („шеол” – библ. евр.) и нищо не остава скрито от Неговото всезнание (Пс. 138:7). Това са божествени качества, които са свойствени само и единствено на Бога и не се приписват на друго същество. Духът на Господа е участвал и в сътворяването на човека (Иов 33:4), така че ние сме творение на Светата Троица, а сме сътворени по образа на Бога Син според св. отци. Като творящ благо и промишляващ за човека, Дух Свети не само поддържа биологичния живот. Той насочва човека към общение с Бога чрез изпълняване на Господните заповеди и чрез това обещава на старозаветните праведници бъдещо блаженство в рая след Христовата изкупителна жертва (срв. Пс. 142:10).
Творението съществува само благодарение на Бога, защото „чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му цялото им войнство” (Пс. 32:6).
Идеята за Словото („давар” – библ. евр.) като творящо не е чужда и на египетските представи. Изричането на словото („Ху”) поражда според тези представи творческо действие. Но на това Слово в Св. Писание на Стария Завет се приписва не само една обикновена посредническа роля. То има редица божествени свойства, тъй като изцерява (Пс. 106:20), оживява (Пс. 118:50) и е вечно (Пс. 118:89). Когато Иисус Христос се въплъщава, в пълнота се разкрива това, че Словото на Господ е Втората Личност на Светата Троица. На базата именно на старозаветните разбирания за Словото св. Йоан Богослов в пролога към Евангелието описва Единородния Божи Син като истинско и въплътило се Слово (Иоан 1:1-18).
Дух на Божиите уста е Светият Дух, Чието лично свойство, известно от Новия Завет, е изхождането от Отца (Иоан 15:26). Чрез Духа е сътворено цялото небесно войнство. Под небесно войнство в Стария Завет се разбират ангелските чинове, верни на Яхве, които са неизброимо множество. Те според Писанието също дължат съществуването си на Светия Дух. Това, че Отец твори чрез Духа Си, съвсем не означава, че Духът на Яхве се схваща само като посредник в творението. Както видяхме, на много места се говори, че Дух Свети твори. Между Личностите на Светата Троица обаче има пълно единомислие и единодействие (синергия), така че Отец твори в Сина и чрез Светия Дух.
Божественото достойнство на Светия Дух като Бог и оживяващ Христовата Църква и освещаващ ни става ясно едва в Новия Завет, и то на Петдесетница, когато Светият Дух просвещава сърцата на апостолите и към тях се присъединяват около три хиляди души. Така се съгражда Христовата Църква във вековете като „жилище Божие чрез Духа” (Еф. 2:22).