Размисли върху Псалом 44:1
В древния Израил всички сфери на живота са проникнати от вярата в единия и истински Бог, именно заради това и едно пищно светско събитие, според нашите съвременни разбирания каквото е сватбата, е проникнато от вярата в Бога. Така един Псалом, съчинен по повод на женитбата на царя (44 псалом), съдържа в себе си не само възхваляване на царската красота и могъщество, но надминавайки рамките на празничната похвална песен, става песен за прослава на Бога – истинския и великолепен Цар.
12. И ще пожелае царят твоята красота защото той е твой господар, а ти му се поклони.
13. И дъщерята на Тир /идва/3 с дар пред лицето ти; ще се успокоят богатите от народа.
Песента е посветена на възлюбения – на царя, както това става ясно от следващите стихове, а поводът е неговата сватба. Идентификацията на царя, чиято сватба се чества е несигурна и затова ние не можем да кажем с положителност дали автора на Псалома е имал предвид някои от царете на Северното царство (Израилско) или на Южното (Юдейско). Акцентът е поставен от псалмопевеца върху самото събитие, което е повод за вълнение – царската сватба. Но вълнението далеч надхвърля радостта от подобен повод и сърцето на автора се радва поради благото слово, което идва от Бога (ст. 2). То е едно пророческо слово за благополучие.
Сърцето (leb, lebab) според Свещеното Писание на Стария Завет е източника, хранилището и центъра на всички емоции затова радостта произлиза от него. Това необикновено сърдечно вълнение и радост дава основание на св. отци да приемат, че в случая Виновник за даването на това слово е Св. Дух, Който вдъхновява псалмопевеца за да изрече това слово. Според светоотеческото тълкувание езикът на псалмопевеца е бърз писар понеже той не може да удържи обхваналото го вдъхновение от Бога. Така протоколната възхвала, с която авторът възхвалява царя „ти си с красота красив, повече от синовете човешки” (ст. 3) може да се разбира в смисъл, че този цар наистина е обдарен с необикновена телесна красота. Но не само тя е това, което отличава царя – от неговите устни, подобно на пълноводна река, се изливат благи слова. Тези слова, които царят сам изрича не са само добри пожелания или благословения. Те свидетелстват както за всеобщата харизма (в смисъл на дар от Бога) на царя – помазаник (masja/h/) в Стария Завет така и за личното озарение на този цар от Бога, Който го е дарил с благо слово. Но и сам царят е източник на благо (hen), а такъв, според Свещеното Писание, е само Бог (срв. Бит. 1:31; Пс. 56:3), следователно псалмопевецът приписва божествени свойства на този Цар. Върху този цар пребъдва Божието благословение, което допълва образа на царя като Божи избраник и Божи възлюбен.
Важно благопожелание, което се отправя към всеки цар е той да побеждава враговете като използва мъдро оръжията, които се подразбират под думата „меч” (използвана е стилната фигура синекдоха), и като призован да е победител в битките и като побеждаващ е облечен във величие и чест (ст. 4). Следващият стих (ст. 5) допълва пожеланието към царя който трябва да има успех във всичките си дела, а за да го има той трябва да се стреми към истината (emet) и да я оделотворява в своето царуване. Тогава и правдата (sedаqа/h/) ще се яви на царя от дясната му страна (jamjn). Както търсенето и извършването на истина, така и извършването на правдата е едно от най-важните задължение на царя в древния Ориент, а още повече в Израил, където царят е Божи слуга (Пс. 115:7). Правдата (sedаqа/h/) е божествено свойство - единствено Бог е праведен (Ис. 45:21; Дан. 3:27; 1 Иоан. 3:7). Благопожеланието е Бог да постави своята правда от дясната страна на царя (jamjn). Дясната страна е почетното място, където са почетните предмети или лица (срв. Втор. 31:26); отдясно на Бога стоят Неговите слуги (3 Царств. 22:19). Този цар явно е необикновено почетен от Бога защото Господ му явява Своята правда и дори я поставя от дясната му страна, с което Бог отличава царя сред всички хора. Всичко това дава основание на св. Йоан Златоуст (+ 407) да изясни царя като Второто Лице на Св. Троица – Бог Син, Който притежава в пълнота всички споменати тук добродетели – могъщество, благост, красота, праведност и истина.
Царят е подготвил стрелите си (ст. 6), готов е за бой и вече предвкусва победата предречена от псалмопевеца – народите, които досега са враждували ще паднат пред него (срв. Пс. 2:8-12) и ще признаят неговата власт. Подобни пожелания са типични за Древния Ориент, но тук авторът на Псалома визира най-вече обещанието на Бог към цар Давид, че потомството му ще владее над всичките си врагове и че ще въздигне потомък от семето му (1 Парал. 17:7-14). Този Потомък-Помазаник е Господ Иисус Христос, Който произлиза от потомството на цар Давид (Мат. 1:6; Лук. 3:31). Той, Като Цар владее в Църквата Си над хора от всички народи, които са се присъединили към нея, но те доброволно са приели Неговото царуване.
Началните думи на (ст. 7) – „престолът ти, Боже, е до века” са пророчество на Натан по отношение на царуването на Давидовата династия (виж 2 Царств. 7:16). Думата „Бог”, освен за Господ може да се употреби и за високопоставени човеци, като царе, съдии (срв. Пс. 57:2), а Моисей е наречен Бог по отношение на брат си Аарон и по отношение на фараона (Изх. 7:1). С това не се изразява божеско почитание към тези хора, а се изтъква висотата на тяхното служение. Самопонятно е, че Божия престол (израз на Божието царуване) също е вечен, понеже и Самият Цар – Бога е вечен (Пс. 101:28; Евр. 1:12) и царуването Му е вечно. Скиптърът (sebet) е символ на царската власт и могъщество (ст. 8), следователно основна характеристика на царуването на царят от Давидовата династия, чиято сватба се чества, е това, че той ще царува в и с правда, която както споменахме е божествено свойство. За пореден път псалмопевецът ни насочва от земното царуване на цар от династията на Давид към истинския Цар – Господ Иисус Христос, Който за разлика от всички потомци на Давид, дори и от най-благочестивите царе като Езекия (727-698) и Йосия (639-609), е в пълния смисъл на думата праведен и е извършващ правдата.
Царете в Стария Завет са помазвани с елей (1 Царств. 10:1; 15:17; 2 Царств. 12:7) като подобен обичай има и в хетското царство. В Египет и в Междуречието (където в древност процъфтяват Асирия и Вавилон) подобен обичай не се практикува. Помазването в Израил се отличава с това, че то се свързва вярата, че Божия Дух дарява дарове за успешното царско служение, с които Той помазва царя. Помазването е израз на радост, на Божието овластяване и благословение, на Божията помощ и закрилата, която Бог ще даде на Своя помазаник – цар. В пълнота обаче има само един единствен Помазаник – Иисус от Назарет (срв. проповедта на Спасителя в синагогата в гр. Назарет, където Той отнася думите на Исаия за Помазаника на Господ (JHWH) към Себе Си – Лук. 4:16-30, вж. и Ис. 61:1-2).
Бог е възлюбил Своя помазаник – царя, понеже последният е обикнал правдата. Обичането на правдата не е само една теоретична обич, а човек трябва да постъпва праведно, т. е. съгласно разпоредбите на Моисеевия закон (вж. Ис. 51:7). По време на царската институция Божия закон много пъти е погазван от царете, които вършат както грехове по отношение на Бога (идолопоклонство, изпълнение само на външните култови предписания), така и по отношение на техните поданици (увеличаване на данъчното бреме, подтискане на социално слабите, онеправдаване на бедните и пр.). Този цар обаче се отличава именно с това, че той е съвършен в своята любов към правдата и в нейното изпълнение затова и Сам Бог го отличава сред неговите приближени (роднини и предшественици царе). Светите отци единодушно сочат, че Бог Отец е помазал Бог Син, със Светия Дух, като образ на Духа е елеят на радост. Под приближени на Бог Син трябва да се разбират всички хора, които са изпълнени със Светия Дух (т. е. праведните) и всички ангели Божи.
Картината на радостта, която се възвестява на царя се допълва с описанието на неговите одежди които ухаят на различни благовония (ст. 9). Смирната е смола от ниско храстовидно дърво и се използва като съставка за помазване на покойници. Алоето е добре известно растение, което още в древност има широко приложение поради своето антибактериално действие – то също се е използвало за балсамиране на телата на починали хора в Египет, а в Палестина за помазване на покойници. Св. Йоан Златоуст вижда в споменаването на тези растения тук пророчество за Христовото погребение при което са употребени именно смирна и алое (Иоан 19:39). Касията е дърво с благовонна кора от рода на лавровите дървета. Царят се радва „сред палати от слонова кост”. Последните думи дават повод на някои учени да мислят, че действието на сватбата е в град Самария, столицата на Северното Израилско царство, където цар Ахав (871-852) украсява двореца си със слонова кост. Едва ли подобно мнение може да се приеме, имайки пред вид това, че Ахав е един от царете – отстъпници от вярата в истинския Бог (нека да не забравяме изобличенията на прор. Илия към него – 3 Царств. 17:1, 18-19 гл., 21:17-28). Поводът за описание на дворец от слонова кост най-вероятно е почерпан от Южното царство, където цар Соломон (965-928) има трон от слонова кост (3 Царств. 10:18; 2 Парал. 9:17), а за него от цар Хирам от Тир идват пратки слонова кост (3 Царств. 10:22).
Псалмопевецът описва с ориенталски колорит красотата и достойнствата на един цар-жених от Давидовата династия. Необичайните качества и достойнства на описания в Пс. 44 цар, дават възможност да се схване дълбокия – духовно-тайнствен смисъл на Псалома – той е описание на величието и непостижимостта на Второто Лице от Светата Троица, Който като истински Човек е по- красив от човешките синове.
На необикновения цар-младоженец подобава достойна съпруга, чиито образ е описан във втората част на пълната с ориенталски колорит високопоетична песен – Пс. 44.
Бъдещата съпругата на царя произхожда от царски род (ст. 10) и е принцеса (царска дъщеря) както при сватбеното тържество, така и после, по време на владичеството на своя царствен съпруг тя ще заема почетно място отдясно на него. Тя е почетена с това, че носи „офирско” злато. Локализацията на Офир е трудна – най-вероятно тя се е намирала в Мала Азия.5 За нас обаче точното топографско фиксиране не е от съществено значение. Под „офирско” злато в Свещеното Писание се има предвид най-доброто известно злато (виж Ис. 13:12), което се е внасяло понякога в големи количества.
Царската дъщеря – бъдещата царска съпруга трябва да „забрави” майка си (изглежда повлияно като идея от Бит. 2:24) и дома на баща си за да бъде лоялна и вярна на своя съпруг и в политическо отношение (ст. 11). Още в древност са се сключвали бракове с политически цели, но от следващия стих (ст. 12) разбираме, че този брак няма да е „по сметка” тъй като царят ще пожелае красотата на своята съпруга и ще я оцени по достойнство. Ето затова и съпругата му ще му оказва нужната обич, почит и чест (което се изразява в поклона).
В ст. 13 се говори за дъщеря на Тир, която се явява пред царското лице с дар. Някои тълкуватели приемат, че това може да се отнесе към принцеса Йезавел, съпругата на цар Ахав (871-852), която е тирска принцеса. На страниците на Свещеното Писание на Стария Завет (кн. 3 и 4 Царства) Йезавел е описана като причина за разпространяване на култа към псевдобожеството Ваал, като изключително алчна (случаят със завладяването на лозето на Навутей, когато поради нейните действия той е убит – 3 Царств. 21:1-14) и изобщо като изпълнена с всяка неправда. Ясно е че не можем да очакваме именно тя да е възхвалената в следващите стихове принцеса.
От Тир цар Давид (1004-965), а по-късно и неговият син Соломон (965-928), поради добросъседските отношения с цар Хирам са се снабдявали с най-необходимите материали за построяването на Йерусалимския храм (камъни, кедрови и кипарисови дървета – 3 Царств. 5:10). Логично е да се приеме, че от Тир са идвали и царски наложници, които стоят около царствената съпруга и са окачествени като „нейни приятелки” в ст. 15.Псалмопевецът описвайки одеянието на царската съпруга което е от злато, изказвайки нейната телесна красота ни насочва към истинска красота на царската дъщеря, а тя е не е в бляскавите златни накити и златотъкани одежди, а в нейната вътрешност (ст. 14.). Така с няколко думи авторът на псалома описва духовната красота и добродетелност на царската невяста. Която много повече е забележителна с нейната ценност като личност, а не с това, че е най-великолепно облечената невяста. Бъдещата царица се отличава със скрита слава, а както сме споменавали неведнъж славата (keboda/h/)e божествено свойство и именно с нейното носене се отличава царската дъщеря. Повечето св. отци (св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Палама и др.) приемат, че тази девица – царска съпруга е св. Богородица. Тя наистина се отличава с ред добродетели, които я украсяват. В утробата си, т. е. вътре в нея, тя бе удостоена да вмести невместимия Бог Слово, Царят на славата (срв. Пс. 23:7,9). Св. Дева се отличава от всички хора не само защото тя прие, носи и роди Господ Иисус Христос като Psalaaодушевен кивот (както я възпява Църквата в своите богослужения), но и поради нейното смирение и пълна покорност на Божията воля (виж Лука 1:38).
Царската невяста е обградена от нейни приятелки (ст. 15). Интересно е да се отбележи, че в Египет има специална титла „приятел на фараона”, която по-късно се възприема и от цар Соломон – негов приятел е Завут, син на свещеник Натан (3 Царств. 4:5). Приятелките на царицата са нейна свита и нейна компания, те често са около нея особено в такива тържествени моменти като царската сватба и споделят нейната радост като идват с ликуване на тържествената церемония (ст. 16).
Псалмопевецът желае на царя да има много синове, които да бъдат управници по цялата земя (ст. 17). Това благопожелание е традиционна старозаветна благословия към царя. На многото синове и на дълговечното потомство се гледа като на особена Божия благословия (срв. Пс. 127:3; Ис. 53:10) затова Бог е обещал да дари Давидовата династия с наследници и особено с един истински очакван Помазаник-Цар (виж 2 Царств. 7:16). Благословеният и очакваният Потомък на тази династия е Господ Иисус Христос, Който по плът произлиза от Давид (виж Мат. 1:1,6; Лука 3:31). Той е истински Цар, Който в царството Си – Църквата царува над всички, които са нейни членове.
Благословението на псалмопевеца завършва с обещание от Бога, че името на царя-жених ще пребъде във вековете и че царят ще бъде признат за законен владетел и почитан от всички народи (ст. 18). Предвид духа на псалома можем да приемем и тази традиционна благословия като указание за царуването на Христос както в Църквата, така и в небесното Му царство, където Той вечният и истински Бог-жених и Цар е почитан от всички верни от народите.
В първите девет стиха на Пс. 44 се описват качествата и достойнствата на един жених-цар. Възпяваният цар обаче не е само протоколно възхвален само затова, че така подобава на неговото величие. Необикновените му качества насочват слушателят (респ. читателят) на Псалома от земните царе към единствения истински и праведен цар – Бога.
Бележки:
1. В Масоретския текст /МТ/ Пс. 44 съответства на Пс. 45.