Бог много пъти и по много начини възвестява на Израил за идването на Месия, на Избавителя от първородния грях (срв. Евр. 1:1). Това възвестяване става постепенно, като то започва още в рая, когато Бог обещава на съгрешилите Адам и Ева Изкупител, Който ще се роди „от семето на жената” (Бит. 3:15).
Подготовката на Израил за приемането на Христос и следването подире Му се е извършва многостранно, но особено съществен е приносът и заслугата на св. пророци в делото на възпитаването на Израил в Христос. Светите пророци известяват и обрисуват образа на Месия векове преди Неговото въплъщение, рождение и обществено служение и то толкова пълнокръвно, че човек се изпълва с благоговение пред Бога и неговите раби - старозаветните пророци.
Христовото Рождество както и необикновеността на Родения във Витлеемската пещера е предсказано по един завладяващ сърцата ни начин от св. прор. Исая. Надали има християнин, който не познава класическото място в книгата на св. прор. Исая 7:14: „Ето, Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (букв. Иммануел – евр. „с нас е Бог”). Но като че ли забравяме за голямата Светлина – Божия Син, Който описва същият пророк в началото на 9 гл. на своята книга.
Пророческото слово започва с изясняване на конкретния повод от историята на Израил, по който е изречено това утешително пророчество. Земята Завулонова и Нефталимова (ст. 1) е представена като унизена. Под "Завулонова и Нефталимова земя" безспорно се има предвид Северното Израилско царство, където е земята на тези две колена. Причината за унижението на Северното Царство не е спомената, защото тя е самопонятна за слушателите на св. прор. Исая. Става дума за избухналата през 734-733 г. пр. Хр. т.нар. Сиро-Ефремска война, когато Израилският цар Факей (735-733) и царят на Дамаск Рецин нападат Юдея и цар Ахаз (733-727) с цел да го свалят от престола и на негово място да поставят неизвестния „син Тавеилов” (Ис. 7:6). Цар Ахаз е принуден да повика на помощ могъщия асирийски цар Теглатфаласар. Теглатфеласар опустошава голяма част от Северното Царство, само столицата Самария не е превзета. Земята на Нефталимовото коляно е присъединена към неговото царство (4 Царств. 15:29). Така Северното Царство е значително отслабено. В Стария Завет на староеврейски (т. нар. масоретски текст - МТ) този стих е края на предходната глава. Но в нашите Библии (Синодалното издание) той правилно е поставен в началото на 9 гл. Понеже, както видяхме, той указва повода за изричането на утешителните слова. Утешението се изразява в изгряването на голяма светлина (ст. 2). Светлината е божествено свойство. В Свещеното Писание Сам Бог се нарича истинска Светлина (Иоан 8:12). Светлина, която желае хората да са й причастни, да я приемат и следват. Затова и Бог ще спаси народа Си, както от чуждоземните нашественици, така и Своя нов народ – християните, в тайнствен смисъл от тъмата на греха, и на шеола (ада).
Времето на явяването на Светлината се изпълни и затова Бог възвестява време на радост (думата “simhah” означава радост въобще) и по-точно време на радост, идваща от Бога, на радост поради Бога (глагола “gul” – евр. се използва най-вече в култовия език и означава радост пред лицето на Бога). Голямата радост, която ще настъпи, е описана от св. прор. Исая с две картини – картината на радост при жътва и радост, която настъпва при разделяне на завоювана при победа плячка. Поводът на радостта е, че Бог е съкрушил чуждата власт и робство, чиито символ е железният жезъл. Освобождението ще се състои, дори когато по човешки се смята, че то е невъзможно (затова говори изразът в ст. 4 “както в деня на Мадиам”), защото Поборник и Победител е Сам Яхве. Всичко, което е принадлежало на враговете на Израил и което е изразено чрез синекдохите “войнишка обувка” и “войнишка дреха, обагрена с кръв” ще бъде изгорено с огън.
Голямата и истинска радост е породена обаче от раждането на Младенец - Цар в царските двори. Цар, Който ще донесе жадуваното освобождение от греха и ада. Този Цар е въплътилият се Бог Слово, Господ Иисус Христос, Който заради нашето спасение стана във всичко подобен на нас освен в греха (Евр. 4:16). Неговото царуване е вечно и макар че Той понизи Себе Си и прие образа на Раб при раждането Си (Фил. 2:7), Той ни най-малко не загуби от Своето божествено достойнство и величие.
Имената, с които е наречен Този Младенец, изразяват Неговите свойства. Даването на име в Древния Ориент означава път за познаването на този или на това, което е именувано. Първото име - „Чуден Съветник” изразява не само интелектуалните способностти на царствения Отрок, но и мъдроста да ръководи и управлява, т. е. Неговата практическа мъдрост. Чудотворенето пък трябва да се схваща като способност за извършване на „велики дела”, които само Бог извършва в историята на Израил, в историята на спасението на човешкия род. Само Яхве може да се окачестви като Бог, „Който върши чудеса” (Пс. 76:15). Младенецът е истински човек и истински Бог тъй като Бог Слово приема в Своята Личност човешко естество. Той и извършва великото дело на изкуплението.
Второто име е „Бог силен” (евр. el gibor) думата „силен” е заимствана от военното дело. С думата gibor се окачествява този, който е силен по време на война, на битка. Тъй като Младенецът ще е носител на мир, това име изразява Неговото всемогъщество и власт над всичко. Той е и Отец на вечността, тъй като Божи Син е съвечен на Бог Отец и като на истински Бог на Него принадлежи минало, настояще и бъдеще.
Родилият се е наречен и Княз на мира. Мирът трябва да се разбира не като състояние на отсъствие на война, но като божии дар, като примиряване на съгрешилото човечество с Бога чрез Христовата жертва на Голгота ето защо и мирът не ще има край. Царуването на Христос също е вечно, така ще бъде утвърден престола на цар Давид. Младенецът е истинският , в същинския смисъл на думата Помазаник, Който е обещан на св. цар Давид от Бога. Помазаникът (гр. Христос) притежава в пълнота даровете на св. Дух (Ис. 61:1-3), т. е. Той е божествена Личност за разлика от всички други свещеници, царе и пророци, които са помазвани в старозаветно време за да бъдат посредници между Бога и хората и да им даде Бог сили и мъдрост за изпълнение на тяхното служение. Господ Иисус Христос като Пророк възвестява настъпването на благоприятната Господня година - Новия Завет (Ис. 61:2), като Първосвещеник предаде Себе Си като чиста и непорочна жертва за нашите грехове, а като истински Цар е Глава на Църквата Си и вечно ще царува в царството Си. Неговото царуване трябва да започне още тук на земята в нашите сърца за да имаме дял с Него в царството Му.
Христос ще царува със съд и правда. Той единствен е праведен и извършва праведен съд (Иоан 5:30), като въздава всекиму заслуженото. Извършването на правда и съд е едно от задълженията на царя в древния Ориент и най-вече в древния Израил, където царят трябва да извършва съд и правда, които са заповядани от Яхве. Правдата и съдът са божествени свойства затова и праведен и правосъден може да бъде само Бог.
Делото на изкуплението се извършва от Господ Иисус Христос, за което свидетелства и изразът: „ревноста на Господа Саваота ще извърши това”.
Бог е описван на доста места в Стария Завет като Бог ревнител (Изх. 20:5). Той ревнува своя народ Израил, когато последният отпадне от истинското служение на единия Бог и започне да служи на езическите идоли, които са „сребро и злато, дело на човешки ръце” (Пс. 134:15). Бог ревнува неверния Израил, което ревнуване се изразява в бащинска грижа за съхраняването и разпространяването на старозаветната вяра в чистота и в подготвянето на Израил за идването на Изкупителя Христос и Неговото обществено служение. Често пъти божията ревност и божията сила (евр. gebura) са тясно свързани помежду си. Именно божията ревност е тази, която ни явява Бог като Бог (все)силен, като Бог, Който побеждава. Особено важна за нас е Божията победа на кръста над греха и смъртта. На тази победа и ние трябва да станем причастни с Божия помощ.
Старозаветното човечество трепетно е очаквало явяването на дивната Божия Светлина, на тази Светлина, за Която св. апостол и евангелист Йоан Богослов пише в предговора на своето Евангелие, че мракът не я е обзел (Йоан 1:5). Явяването на тази несътворена Светлина, Която е съществувала още преди свят да бъде е предречено от св. прор. Исая. Тя е и Чудният Съветник, Младенецът – Цар Господ Иисус Христос.
Честито Рождество Христово!