Кой е бил Мелхиседек?

 

Векове по-късно ап. Павел споменава този тайнствен човек като предобраз[1] на Христос като привежда думите на Пс. 109:4: “Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

Името Мелхиседек е съставено от библейската еврейска дума мелех – “цар” и думата цедака – “правда”. Така името Мелхицедек (според Масоретския текст) означава “цар на правдата”. Този цар на правдата е цар на Салим. Името Салим произхожда от думата шалом - мир, и следователно Мелхиседек е  “цар на мира”. В древния Израил, а и в древния Ориент името е тясно свързано с характера на носещия го. Узнаването на името на някого дава възможност за лично и тясно общение  с него. От името, което носи, разбираме, че Мелхиседек е бил изключително праведен човек. Особеното в това име е комбинацията от двете понятия – правда и мир, защото за поддържането на мира често се потъпква правдата и обратно – правдата, като неугодна на човека и по-точно на интересите му, нерядко води до нарушаване на мира. 

Поради греховната си немощ хората не могат да постигнат едновременно правда и мир. Последното ни навежда на мисълта, че тези думи се отнасят единствено за Бога.

„Свещеник на Всевишния Бог“ (Евр. 7:1).

Защо Мелхиседек е свещеник и още повече на Всевишния Бог? В древност често царете са били върховни жреци в тяхната религия, т. е. pontifex maximus. Званието обикновено е придобивано чрез самопровъзгласяване. Що се отнася до свещенството на Всевишния Бог, то се получава даром (Вж. Лев. 8 и 9. глава). В книга Битие 14:18 четем, че Мелхиседек е изнесъл хляб и вино, и че е свещеник[4]. Даровете, които изнася Мелхиседек, са жертвоприношение, но също така са и знак за гостоприемство.

Според архимандрит Сергий “Мелхиседек бил праведен мъж и наистина носел образа на Христос. Движен от пророчески дух, той предузнал жертвата, която тръбвало да бъде принесена от Него за всички народи и почел Бога с хляб и вино, подражавайки отпреди на идещия Христос”[5]. Ап. Павел не споменава за тези жертви, за да наблегне на десятъка и свещеническото достойнство[6].

„Комуто Авраам отдели десятък от всичко“ (7:2).

Авраам се е връщал от война (Бит. 14 гл.). Даването на част от плячката може да се разбере като поделяне със съюзник, но Мелхиседек не е участвал в битките. Освен това Мелхиседек е и цар на мира! Св. Йоан Златоуст посочва, че срещата на Авраам с Мелхиседек не е като със съюзник, а като с човек, който си е седял у дома[7]. Така отпада възможността десятъкът на Авраам десятък от споделяне на плячка. Даровете също не може да са били принесени от страх, защото хлябът и виното, изнесени от Мелхиседек, са знак на мир между двамата. Тогава остава този десятък да е свидетелство за уважение. Обаче десятъкът е нещо, давано на по-високостоящ.

Левитите са вземали такъв десятък от братята си: от една страна, защото са нямали земя, от която да се изхранват, а от друга, защото са свещенически род. Мелхиседек обаче не е родственик на Авраам, но има по-високо звание /цар на мира/ заедно с царското достойнство.

Св. апостол Павел назовава Авраам патриарх и прави това, за да наблегне на неговото достойнство. Следователно, званието и достойнството на Мелхиседек са по-голями от достойнството на Авраам като праотец на целия Израил. 

„Без баща, без майка, без родословие нямащ начало на дните нито край на живот“ (7:3).
 
Никой не би сметнал, че човек може да се роди освен от своите родители; ако не е роден от някого, то как съществува – това е невъзможно. Св. Йоан Златоуст говори, че Мелхиседек е без баща и майка не защото не ги е имал, а защото не са известни[8], иначе как би бил човек? Поради тази неизвестност Мелхиседек няма начало на живота си, ни край. А откъде черпи тази информация ап. Павел? В Битие 9-11 гл. са изложени родовите таблици на Сим, Хам и Яфет, където Мелхиседек не се споменава. И така, салимският цар не е от родовете, произлизащи от тримата споменати по-горе. За неговото родословие явно няма данни и в Свещеното Предание, откъдето апостолът също би могъл да почерпи сведения. Така, Мелхиседек става предобраз на Сина Божи, Който няма начало и край на битието Си и като истински Бог Тойняма майка, а като истински Човек няма земен баща[9].

„Сам Левии, който взима десятък, даде десятък чрез Авраама“ (7:4).

С този стих ап. Павел обвързва юдейския народ с Мелхиседек. Авраам, като родоначалник на евреите, встъпва в заветни /договорни/ отношения с Бога. Като получил обещания от Бога (Бит. 12:2,3), Авраам ги предава на поколението си. Формулата: „Ние сме чеда на Авраам“ - намеква за близост с Бога заради обещанието, че Бог ще благослови потомството на Авраам. Апостолът казва, че Авраам дал десятък на Мелхиседек, т. е. Авраам е по-малък. И тъй като Аарон и левитите (Левии) са потомци на Авраам, то те самите са дали десятък на Мелхиседек като на свещеник, имащ повече близост до Бога и притежаващ по-високо звание, отколкото тяхното свещенство. Така свещеници дават десятък на свещеника. Мелхиседек, изтъква ап. Павел, превъзхожда Левии и заради безкрайността на своя живот и по такъв начин е придобил вечно свещенството, защото силата, която има, е по-голяма от тази на смъртта. Като победил смъртта със собствена сила, той е придобил свещенство. Да, но кой освен Бог би могъл да срази смъртта? Бог още на Адам дал обещание за избавянето на хората от греха и последицата му – смъртта. Победител на греха може да бъде само Този, Който не носи покварата му, а както знаем, няма безгрешен човек освен Христос. Вече съвсем очевиден стана фактът, че тези думи не могат да се отнесат за Мелхиседек като за човек, а само като за предобраз на Христос.

"Който не по закона на плътска заповед е станал такъв" (Евр. 7:16)

Какво трябва да разбираме под "плътска заповед"? За да разберем точно, трябва да обърнем внимание на "заповед". Явно е, че става дума за закон, а ап. Павел не би споменал езически, а юдейския закон, даден чрез св. прор. Моисей. В този закон се говори, че за да станеш свещеник, трябва да принадлежиш към Левиевото коляно. Значи става дума за родословие и оттам  - за свещенство по произход, по плът, а "явно е, че Господ наш възсия от Юда" и по такъв начин не се спази заповедта и се въздигна друго свещенство, което не е обвързано с Моисеевия закон.

"И тъй, ако съвършенство се постигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов" (Евр. 7:11)

В този стих се появява съпоставка левитско свещенство – Мелхиседек. Всяко свещенство е обвързано със закон. Нужно ли е свещенството на Мелхиседек вместо това на Левий? Ап. Павел задава въпрос: “щом съвършенството се достига чрез левитското свещенство, защо ни е нужен Мелхиседек”? Но наистина ли се достига съвършенство чрез Закона? В Стария Завет се говори: “ бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет” (Лев. 19:2). Ако е споменато, то би трябвало с този закон да може да се реализира, тогава Новият Завет е ненужен. Да, но реализация не виждаме, защото ако някой можеше поради силата на греха да изпълни всички заповеди на Закона, то тогава нямаше да има нужда Христос да се въплъти, да страда, то, следователно, Старият Завет е (и свързаното с него свещенство) възпитател, подготвящ старозаветното човечество за приемането на Христос /Гал. 3:24/. Св. Йоан Златоуст говори, че смяната на закона и Христовото свещенство произлизат от факта на несъвършенството на всичко предишно[10]. И така, законът няма възможност да прави хората съвършени, не защото не е добър, а първо слабият човек не го изпълнява и второ, той не дава благодатна сила, каквато виждаме в Новия Завет, и затова не може да прави хората съвършени.[11] Ето вече нуждата от от ново свещенство и Нов Завет.

“Ти си свещеник на веки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

Докато в Стария Завет първосвещеникът влизал един път в Светая Светих (Лев. 16 гл.) при престола на Господ (ковчега на завета), при Новия Завет свещеникът стои пред Тялото на Господ (причастието). Тази промяна е заключена в клетвата: “Ти си свещеник на веки по чина Мелхиседеков”. Така има клетва, която е не само печат на Завета, но и дава сила за изпълняването на този закон. Човек вече не е онзи роб, който в закона на Моисей можел само да се опитва да изпълни правилата, той вече е част от народ от свещеници, чиито първосвещеник не е поробен от греха човек, а живият Бог.

Мелхиседек – цар на мира, цар на правдата, свещеник на Бога Всевишни, неограничен ни от време, ни от родство – нещо невъзможно за човек. Предобраз не показващ загадка, а насочващ към Този, Който наистина е неограничен – Христос. Този Христос, Който положи закона на духа, стана основа на вярата, освети завета с кръвта Си и получи обещание и клетвата: “Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Евр. 7:17).

Фреска от Воскресенския събор в Ярослав, Мелхиседек благославя Авраам, 16 век