Мобилно меню

2.0652173913043 1 1 1 1 1 Rating 2.07 (46 Votes)
Palamas.jpgСв. Григорий Палама изпитва особена почит, благоговение и любов към Божията Mайка, които изразява по един характерен за исихастката традиция лиричен и живописен начин. Тази особена мистична почит на "учителя на безмълвието" може да се нарече един от кулминационните моменти в светоотеческото богословие през  късновизантийския период. Докато през първите векове отците говорят съвсем неясно и кратко за Девата, то след възтържествуването на Богородичния догмат на събора в Ефес (431) почитта към св. Дева Мария постепенно се засилва и градира. За да достигне през XIV в. своя връх при богословието на св. Григорий Палама и св. Николай Кавасила. Трябва да се отчете фактът, че и двамата говорят за нея предимно в своите проповеди и затова е разбираемо, когато емоциалните чувства към "родилата Бога" са необичайно засилени.
Забележително е, че в богословската мисъл на св. Григорий Палама св. Богородица се поставя като образец за християните и, в по-тесен смисъл, като образец на монашеския живот, като пълно осъществяване на "исихията" и единението с Бога в молитвата, което е в основата не само на неговите аскетико-мистически възгледи, но и на цялото му богословие.
panagia1.jpgБожията Майка, освен че първа е постигнала това пълно единение с Бога, е и така да се каже първият монах исихаст, защото тя сама проправя и изобретява "най-висшия и съвършен път, и преди да зачене своя Божествен Син в девствената си утроба, тя го е заченала в "исихията", като "съединила ума си с Бога". В 53 омилия, произнесена по повод празника "Въведение Богородично" Палама описва нейния живот и поведение в храма като сходен с живота на исихастите. Дева Мария провеждала "подвижнически живот", свободен от грижи и скърби, непричастен на неизменните страсти, живеейки само с Бога, виждана само от Бога, хранена само от Бога". Божията Майка, според св. Григорий, първа усвоила умосъзерцателната молитва и предава на следващите поколения извършването на съзерцанието. Тя прокарала "нов и неизречен път към небесата, който аз ще назова умозрително мълчание. Предавайки на него своя ум, тя се издига по-високо от всяка твар и несравнимо повече от Моисей вижда славата Божия, като се посвещава на Божествената благодат, която не се поддава на сетивно възприятие. Св. Дева Мария положила началото на подвига на свещеното мълчание, което за всички възлюбили Бога се явява "въвеждане във висшите тайни, обръщане помислите на по-добри, път към истинско богомислие и боговедение, път към истинско съзерцание". Неслучайно св. Григорий Палама приканва към подражание и следване примера на чистата Дева.

Той разкрива подробно как девицата Мариам по пътя на съзерцанието, съединявайки ума и волята си с Бога, се е удостоила да Го носи в утробата си, като по този начин е съдействала на Божието домостроителство, за да стане "Бог - Син Човечески, а човекът - син Божи" Тя става Майка на Спасителя на човечеството, след като казва: "Нека ми бъде по думата ти" /Лука 1:38/, което разкрива синергията между Девата и Бога.
 
Учението за обожването на човека обяснява мистичната почит и благоговение на св. Григорий, пред "благословената между жените" /Лука 1: 28/. Ние ставаме богове по благодат, настоява Палама, а тя Девата в най-голяма степен е изпълнение и осъществяване на тази мисъл, защото, "това, което е Христос по природа, това е Девата по благодат". /Омилия 44/
 
Степента на участие в Божествения живот чрез несътворените енергии, зависи от степента на чистотата на всеки един от нас, а Девата от всички човешки създания за всички времена е "най-свята", "съвършено непорочна и най-чиста", затова според св. Григорий Палама, тя в най-пълна степен е изпълнила подобието Божие и се е уподобила на Бога. /Беседа 52/
 
Благодарение на нея ние се обожваме и имаме "общение с Тялото и Кръвта на Бога, сродявайки се с Бога и един с другиго". /Беседа 37/ Затова и Палама като я нарича "посредница между Бога и целия човешки род", настоява, че "всички, които са видели Бога, познават и нея като място на Невместимия" или още: "Никой не е дошъл при Бога освен посредством нея и Родилия се от нея".
 
В контекста на нейното Богомайчинство и като връх на нейната "богопрослава" св. Григорий Палама описва смъртта, възкресението и вземането с тяло на небето на Божията Майка. Това той прави в своята 37 омилия, посветена на Успението на всепречистата владичица наша Богородица и Приснодева Мария. Тази проповед, написана в изискан панагеричен стил, е построена главно въз основа на светоотеческите свидетелства до него и най-вече на св. Йоан Дамаскин, който синтезира вярата на Църквата в това преданние до VIII век. Светителят, подобно на св. Йоан Дамаскин описва всички събития относно Успението на Божията Майка30_34.jpg и как най-накрая нейното тяло било пренесено в "небесното селение". Това тяло на Владичицата, той нарича "богопрославено", защото е "справедливо да се съпрославя с богоподобна чест родилото тяло с Родения от него; и съвъзкресява, съгласно пророческата песен, с преди възкръсналия след три дни Христос". Св. Григорий Палама с думите "съгласно пророческата песен" има предвид Давидовото пророчество "Воскресни, Господи, в покой твой, Ти и кивот святини Твоея" /Пс. 131: 8/
 
Това, което отличава Пресветата Дева от всички богоуподобили се е, че тя е станала безсмъртна след смъртта си и единствена с тяло пребивава на небето със Своя Син и Бог, от където излива изобилно благодат на почитащите я.  

 
Из книгата "Учението за Божията Майка в богословието на св. Григорий Палама"
 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/334y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.