Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)
1_34.jpgСлово първо: Животът в Христос се осъществява чрез тайнствата на божественото кръщение, светото миропомазание и причащението

1. Животът в Христос се засажда в този настоящ живот [φύεται μὲν ἐν τῷδε τῷ βίῳ], започва оттук и продължава в бъдещето [ἐπὶ τοῦ μέλλοντος], докато достигнем до последния ден. Нито настоящият живот е в състояние да доведе напълно живота в Христос до душите на хората, нито бъдещият, ако началото не е положено отсега, защото понастоящем плътското [τὸ σαρκίον] е покрито със сянка, тук има облаци и тление, което не може да наследи нетление. Затова и Павел поиска най-вече да се освободи, като бъде с Христа: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро (Фил. 1:23). Ако бъдещият живот би приел тези, които нямат необходимите сили и сетива [τὰς δυνάμεις καὶ τὰς αἰσθήσεις] за него, за тях не ще има никаква полза, защото те ще се преселят в онзи блажен свят, където няма тление, бидейки мъртви и нещастни. Причината се състои в това, че когато светлината вече е изгряла и слънцето излъчва чистото си сияние, тепърва око не се създава. Благоуханието на Духа изобилно вече изпълва и обхваща всичко, тъй че само онзи, който няма никакво обоняние, не би могъл да го почувства.

4.9827586206897 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (58 Votes)
theofania-0004 1. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.

Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?2 Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?3 При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?

И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.

А кой дар е по-необходим от водата? Понеже с вода се мие всичко, изхранва се, чисти се и се напоява. Водата държи на ръцете си земята, водата ражда росата, освежава лозето и прави да узреят класовете, водата изпълва с влага гроздето и прави по-благ елея, услажда дървото и дава червенина на розата, водата дарява лилията с бели цветове и оцветява теменугата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (42 Votes)
ambrosius1.jpgИзвестно ви е, колко е голяма радостта и колко хора се събират в деня на раждането на някой земен цар. Както старейшините и началниците, така и цялото войнство се обличат в коприна, препасват скъпи, златовезани колани и бързат в цялото това великолепие да се представят пред своя цар. Понеже знаят, че радостта на царя ще бъде още по-голяма, виждайки красотата на това великолепие и колкото по-голямо усърдие покажат по време на празника му, толкова повече ще се отдаде той на  веселието (царят, като човек, не гледа в сърцата на хората, а съди за разположението им към себе си по тяхната външност и затова този, който повече го обича, се облича и в най-тържествените си дрехи). Освен това те знаят, че в деня на своето рождение царят е особено щедър и дава израз на своето милосърдие и към велможите си, и към низшите и презрените, ето защо те предварително се стараят да напълнят съкровищницата му с различни богатства, за да може, когато започне царят да раздава, да раздава щедро и то така, че у него по-скоро би се изтощило желанието да раздава, нежели да намалее богатството му. Всичко това те правят с усърдие, защото и сами се надяват да получат в замяна голяма награда.

4.8636363636364 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (66 Votes)
След мирото пристъпваме към трапезата, която е предел на този живот и след като сме стигнали до нея, нищо повече не ни липсва за постигането на блаженството, към което сме се устремили, защото ние не се стремим само към смъртта и погребението или към общение в живот непорочен, но и към Самия Възкръснал; не само към даровете на Духа, които можем да получим, но и към Самия Благодетел, Самия Храм, в Който е положен целият кръг от благодатни дарове.

Той присъства във всяко тайнство, с Него Самия се помазваме и умиваме, Той е нашата Тайна вечеря. Той следователно присъства заедно с тези, върху които се извършват тайнствата и им дава от Себе Си, но не навсякъде по един и същи начин, а като умива, освобождава глината от порока и в умития отпечатва своя лик. Като помазва пък, го прави причастен към енергиите на Духа, на които сам той става съкровищница по плът, защото, след като е довел човека до трапезата и му е дарувал да яде от тялото Си, Той го променя изцяло, пренася го в Своето собствено положение и глината вече не е глина (тъй като е приела царствен лик), а сама е вече царствено тяло и нищо по-блажено не може да бъде мислено от това.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
resource.jpgПаметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра против безбожните нововъведения на всички еретици
 
Виж още: Св. Викентий Лерински

Глава 1 

Тъй като Писанието твърди и напомня: “Попитай баща си и той ще ти обади, старците си и те ще ти кажат” [Второзаконие 32:7], и още: “Наклони ухо и слушай думите на мъдрите” [Притчи 22:17], и пак: “Синко, поуката ми не забравяй и сърцето ти да пази моите заповеди” [Притчи 3:1], то на мен, Перегрин, най-нищожния от всички служители Божии, ми се струва твърде полезно с Божия помощ да запиша нещата, които вярно приех от светите отци и които са много нужни на моята немощ, така че да имам подръка нещо, с което да укрепвам чрез усърдно четене слабата си памет. Към това дело ме тласка не само ползата от моя труд, но и съображения за времето и благоприятното място. Времето: понеже то грабва всичко човешко, то и ние на свой ред трябва да грабнем от него нещо, което би ни ползвало за вечен живот, най-вече понеже едно очакване на приближаващия страшен Божи съд властно изисква от нас да увеличим ревностните си занимания с въпроси на вярата, а и лукавството на новите еретици налага необикновена загриженост и внимание.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.