На 9 ноември Църквата празнува паметта на св. Нектарий Егински Чудотворец (1846-1920) – една от най-ярките личности в църковната история на двадесетото столетие, когото Бог Сам е прославил с множество чудеса приживе и след смъртта му. В Гърция започна издаването на пълните съчинения на св. Нектарий – издирвани в различни библиотеки по местата, където е живял. Неотдавна излезе шестият том, под редакцията на църковния историк и българист Димитриос Гонис. До нас са достигнали шестдесет издадени книги на светителя и десет неиздадени ръкописа. Повечето от тях са публикувани по времето, когато св. Нектарий е бил ректор на Атинската семинария и са насочени непосредствено към младия човек и неговите търсения. Пълното издание на неговите проповеди, съчинения и писма до многобройните му духовни чеда са безценен извор на богословски идеи, практически съвети и опит, от който съвременният човек безспорно се нуждае. Представяме на нашите читатели откъс от книгата „Да познаеш себе си“, в който светецът разкрива разликата между наистина духовния човек и неразумния зилот.

1. За това, че и така нареченият Рай е образ на вътрешния човек

Подобно на това, как всичко видимо явява чрез себе си образа на това, което в човека е невидимо, точно така и превъзхождащият всичко по красотата си Рай, премъдро поставен от Бога на Изток в Едем, е образ (отпечатан) във вътрешния човек, за който земята е неговото собствено сърце, а растенията са това, което може да посади, ако пожелае, сътвореният по образ Божи човешки ум, тоест представите на човека за Бога, божествените размишления и особено боголепните образи, многочислени и разнообразни, имащи различен вид и духовен аромат и ще добавя, храна, наслаждение и сладост. Защото за придобиващите Едем се открива това, с което сърцето (на човека) се подхранва, като свойствено нему по природа и очевидно имащо своята сладост и наслада в Божественото.

Лукавата жаба в Лествицата на св. Йоан Лествичник

Св. Йоан, авторът на Лествица, ни дава чудесна картина за поведението и действието на лукавия помисъл в човешкия ум чрез неговата неподозираната и невидима за духовния подвижник намеса, която цели да преобърне благия помисъл в лукав!

В Лествица този помисъл присъства под образа на невинната и всъщност безопасна за живота на човека – в реалния си и естествен вид – жаба. Св. Йоан пише: „Понякога, както черпим вода от изворите, хващаме заедно с нея, без да разберем, и една жаба; по същия начин ние често, вършейки добродетели, тайно изпълняваме и преплетените с тях страсти. Например, със страннолюбието се смесва преяждането, с любовта – блудта, с разсъждението – коварството, с мъдростта – хитростта, с кротостта – тънкото лукавство, забавеност и леност, с чистотата – чувството за огорчение, със смиреномъдрието – дързост. А към всички тези добродетели се прилепва тщеславието, като някоя обща за всички нас или по-точно като отрова“.(1)

или за божествената и свръхестествена простота

Втората неделя от Великия пост Църквата е посветила на св. Григорий Паламà. Този избор не е случаен – след Неделя на православието Църквата ни кани да помислим върху следните въпроси. Каква е целта на християнския живот? Да станем жилище на Светия Дух и Бог да се посели в нас, както обещава Св. Писание, или просто да бъдем добри хора в един чисто нравствен аспект? В контекста на дискусията между св. Григорий Паламà и Варлаам през 14 в. особено остро се поставя въпросът за природата на обòжението – целта на живота в Христос. Основната теза на солунския светител, който защитава автентичната православна традиция, разкрива богоуподобяването като реално причастие в Божията природа, а не само като нравствена категория, изразяваща се в спазване на Божиите заповеди и подражание на Христос по дела. Какво представлява обòжението? Какво е светостта и с какво светците се отличават от останалите обикновени хора? Дали обещанието на Бога, че ще живее в нас, е само нравствена метафора или има реален смисъл? Творение ли е Божията благодат? На всички тези въпроси проницателният защитник на св. православие и исихазма дава смел и недвусмислен отговор в третата книга от Апологията срещу Варлаам и Акиндин, част от която публикуваме в превод от оригинала за първи път на български език.