Мобилно меню

4.9957627118644 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (236 Votes)

theofania-00041. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.

Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?2 Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?3 При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?

И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (68 Votes)
ambrosius1.jpgИзвестно ви е, колко е голяма радостта и колко хора се събират в деня на раждането на някой земен цар. Както старейшините и началниците, така и цялото войнство се обличат в коприна, препасват скъпи, златовезани колани и бързат в цялото това великолепие да се представят пред своя цар. Понеже знаят, че радостта на царя ще бъде още по-голяма, виждайки красотата на това великолепие и колкото по-голямо усърдие покажат по време на празника му, толкова повече ще се отдаде той на  веселието (царят, като човек, не гледа в сърцата на хората, а съди за разположението им към себе си по тяхната външност и затова този, който повече го обича, се облича и в най-тържествените си дрехи). Освен това те знаят, че в деня на своето рождение царят е особено щедър и дава израз на своето милосърдие и към велможите си, и към низшите и презрените, ето защо те предварително се стараят да напълнят съкровищницата му с различни богатства, за да може, когато започне царят да раздава, да раздава щедро и то така, че у него по-скоро би се изтощило желанието да раздава, нежели да намалее богатството му. Всичко това те правят с усърдие, защото и сами се надяват да получат в замяна голяма награда.

4.9268292682927 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (123 Votes)

След мирото пристъпваме към трапезата, която е предел на този живот и след като сме стигнали до нея, нищо повече не ни липсва за постигането на блаженството, към което сме се устремили, защото ние не се стремим само към смъртта и погребението или към общение в живот непорочен, но и към Самия Възкръснал; не само към даровете на Духа, които можем да получим, но и към Самия Благодетел, Самия Храм, в Който е положен целият кръг от благодатни дарове.

Той присъства във всяко тайнство, с Него Самия се помазваме и умиваме, Той е нашата Тайна вечеря. Той следователно присъства заедно с тези, върху които се извършват тайнствата и им дава от Себе Си, но не навсякъде по един и същи начин, а като умива, освобождава глината от порока и в умития отпечатва Своя лик. Като помазва пък, го прави причастен към енергиите на Духа, на които Сам Той става съкровищница по плът, защото, след като е довел човека до трапезата и му е дарувал да яде от тялото Си, Той го променя изцяло, пренася го в Своето собствено положение и глината вече не е глина (тъй като е приела царствен лик), а сама е вече царствено тяло и нищо по-блажено не може да бъде мислено от това. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (55 Votes)

resource.jpgИз Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра против безбожните нововъведения на всички еретици

Глава 1

Тъй като Писанието твърди и напомня: „Попитай баща си и той ще ти обади, старците си и те ще ти кажат“ [Втор. 32:7], и още: „Наклони ухо и слушай думите на мъдрите“ [Прит. 22:17], и пак: „Синко, поуката ми не забравяй и сърцето ти да пази моите заповеди“ [Прит. 3:1], то на мен, Перегрин, най-нищожния от всички служители Божии, ми се струва твърде полезно с Божията помощ да запиша нещата, които вярно приех от светите отци и които са много нужни на моята немощ, така че да имам подръка нещо, с което да укрепвам чрез усърдно четене слабата си памет. Към това дело ме тласка не само ползата от моя труд, но и съображения за времето и благоприятното място. Времето: понеже то грабва всичко човешко, то и ние на свой ред трябва да грабнем от него нещо, което би ни ползвало за вечен живот, най-вече понеже едно очакване на приближаващия страшен Божи съд властно изисква от нас да увеличим ревностните си занимания с въпроси на вярата, а и лукавството на новите еретици налага необикновена загриженост и внимание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (67 Votes)

aivasil.jpgНека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.

Та нали самият въпрос „кога“ се отнася за времето, а „как“ непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Светото Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на божественото Рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари