„Горко вам, задето затваряте царството небесно пред човеците” (Мат. 23:13). Това е казано на архиереите, които нито сами учат народа на спасителния път, нито подтикват свещениците да правят това; казано е и на свещениците, които оставят хората в невежество и не се грижат да им обясняват какво е нужно за спасението на техните души. Поради това народът тъне в духовна слепота и една част от хората остават с убеждението, че вървят правилно, а други, макар и да виждат, че не са на прав път, не поемат в правилна посока, защото не знаят как и къде трябва да вървят.

Поради това сред народа се появяват различни безсмисле­ни и глупави съждения, поради това и лесно намира достъп до него всякакво зло учение. Свещеникът обикновено мисли, че в неговата енория всичко е изправно, и започва действия едва тогава, когато вече това зло се разраства и излиза навън. Но тогава нищо не може да се направи. За основен дълг на своята съвест свещеникът трябва да приема усъвършенстването на пълнолетните в познанието на христи­янската вяра, а младото поколение да подготвя още от първите му съзнателни години, като обяснява това, което му е необходимо и което то трябва да знае.

Св. Теофан Затворник

Слово първо: Животът в Христос се осъществява чрез тайнствата на божественото кръщение, светото миропомазание и причащението

1. Животът в Христос се засажда в този настоящ живот [φύεται μὲν ἐν τῷδε τῷ βίῳ], започва оттук и продължава в бъдещето [ἐπὶ τοῦ μέλλοντος], докато достигнем до последния ден. Нито настоящият живот е в състояние да доведе напълно живота в Христос до душите на хората, нито бъдещият, ако началото не е положено отсега, защото понастоящем плътското [τὸ σαρκίον] е покрито със сянка, тук има облаци и тление, което не може да наследи нетление. Затова и Павел поиска най-вече да се освободи, като бъде с Христа: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро (Фил. 1:23). Ако бъдещият живот би приел тези, които нямат необходимите сили и сетива [τὰς δυνάμεις καὶ τὰς αἰσθήσεις] за него, за тях не ще има никаква полза, защото те ще се преселят в онзи блажен свят, където няма тление, бидейки мъртви и нещастни. Причината се състои в това, че когато светлината вече е изгряла и слънцето излъчва чистото си сияние, тепърва око не се създава. Благоуханието на Духа изобилно вече изпълва и обхваща всичко, тъй че само онзи, който няма никакво обоняние, не би могъл да го почувства.

1. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.

Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?² Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?³ При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?

И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.

След мирото пристъпваме към трапезата, която е предел на този живот и след като сме стигнали до нея, нищо повече не ни липсва за постигането на блаженството, към което сме се устремили, защото ние не се стремим само към смъртта и погребението или към общение в живот непорочен, но и към Самия Възкръснал; не само към даровете на Духа, които можем да получим, но и към Самия Благодетел, Самия Храм, в Който е положен целият кръг от благодатни дарове.

Той присъства във всяко тайнство, с Него Самия се помазваме и умиваме, Той е нашата Тайна вечеря. Той следователно присъства заедно с тези, върху които се извършват тайнствата и им дава от Себе Си, но не навсякъде по един и същи начин, а като умива, освобождава глината от порока и в умития отпечатва Своя лик. Като помазва пък, го прави причастен към енергиите на Духа, на които Сам Той става съкровищница по плът, защото, след като е довел човека до трапезата и му е дарувал да яде от тялото Си, Той го променя изцяло, пренася го в Своето собствено положение и глината вече не е глина (тъй като е приела царствен лик), а сама е вече царствено тяло и нищо по-блажено не може да бъде мислено от това.