Произведението на св. Григорий Богослов За менe самия и за епископите е едно от най-цензурираните светоотечески произведения, въпреки че е създадено в т. нар. „Златна епоха“ на Православната църква – времето на вселенските събори, когато кападокийските отци са давали решителен принос за формулиране на догматите на вярата. То е писано под влияние на впечатленията на светителя от църковния живот в столицата Константинопол, чиято катедра той оглавява. Св. Григорий Богослов се изправя лице в лице с постоянните интриги, с вътрешния живот на епископата. Потресен, той оставя катедрата си след края на Втория вселенски събор през 381 г.

Четейки долните редове, човек трудно може да си представи, че от автора ни делят векове. Някои читатели биха могли да възкликнат: „Е, какво, значи нищо ново под слънцето! Винаги е имало порочни епископи, винаги времената са били смутни. И Църквата е оцеляла, значи – да не се притесняваме“. Да, верен е Бог, но ние сме длъжни да осъзнаем, че „златното време“ е наречено така не заради своята безметежност и защото в него не е действал „духът на отстъплението“, а защото е имало пастири като св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и десетки още други, чийто глас е звучал силно, ясно и които са наричали нещата с техните истински имена. Именно техните недвулични думи „Да, да“ и „Не, не“ към всичко случващо се в Църквата са създавали критериите на църковния народ, за да има той възможност да различава „духа на антихриста“ и да пази съвестта си неосквернена.

Поради изключителната актуалност на произведението на св. Григорий Богослов за църковния живот у нас публикуваме част от него в превод от руското издание на свещ. Ал. Ястребов с коментар на архиеп. Иларион (Алфеев). Координатите на текста в Patrologia graeca са: 37:1166-1227.

Въпрос на учениците на св. Максим:

- Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе прибивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познания.

Св. Григорий Нисийски:

„Кой би ми дал криле гълъбови? – говори псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Осмелявам се да кажа същото: кой би ми дал ония криле, че да мога да въздигна ума си на висотата на тези слова и, оставайки земята, да премина разлетия посредата въздух, да достигна звездите и видя цялата им красота, но без да се спирам и на тях, извън всичко движимо и изменчиво, да достигна постоянното естество, неподвижната сила, направляваща и поддържаща всичко, що има битие; всичко, що зависи от незречимата воля на Божията Премъдрост. Отдалечавайки се мислено от онова, което е изменяемо и превратно, аз за пръв път ще мога да се съединя мислено с Непреложното и Неизменяемото, при това с най-близкото наименование, като кажа: Отче!“.

Св. Киприан Картагенски:

„О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин“.

Въпрос на учениците на св. Максим:

Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе пребивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Отговор:

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познатия. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обòжение само желаещата воля.