1. Несъмнено, всичко прекрасно, което съзира окото и което усеща духът, в което прониква умът и което докосва ръката, което разумът обгръща и до което достига човекът, е сътворено от нашия Бог и Спасител.

Кое украшение е по-многообразно от небесния диск и коя гледка е по-богата от лицето на земята? А на път кое е по-ослепително от слънчевата колесница и коя кола е по-красива от тази на луната?² Кой предмет е по-достоен за възхита от многокаменната звездна мозайка?³ При плаване какво е по-полезно от попътния вятър? Кое огледало е по-неумолимо от дневната светлина? Кое животно е по-разумно от човека?

И тъй, прочее, всичко най-прекрасно е сътворено от нашия Бог и Спасител.

След мирото пристъпваме към трапезата, която е предел на този живот и след като сме стигнали до нея, нищо повече не ни липсва за постигането на блаженството, към което сме се устремили, защото ние не се стремим само към смъртта и погребението или към общение в живот непорочен, но и към Самия Възкръснал; не само към даровете на Духа, които можем да получим, но и към Самия Благодетел, Самия Храм, в Който е положен целият кръг от благодатни дарове.

Той присъства във всяко тайнство, с Него Самия се помазваме и умиваме, Той е нашата Тайна вечеря. Той следователно присъства заедно с тези, върху които се извършват тайнствата и им дава от Себе Си, но не навсякъде по един и същи начин, а като умива, освобождава глината от порока и в умития отпечатва Своя лик. Като помазва пък, го прави причастен към енергиите на Духа, на които Сам Той става съкровищница по плът, защото, след като е довел човека до трапезата и му е дарувал да яде от тялото Си, Той го променя изцяло, пренася го в Своето собствено положение и глината вече не е глина (тъй като е приела царствен лик), а сама е вече царствено тяло и нищо по-блажено не може да бъде мислено от това. 

Из Паметна книга за древността и всеобщността на съборната вяра против безбожните нововъведения на всички еретици

Глава 1

Тъй като Писанието твърди и напомня: „Попитай баща си и той ще ти обади, старците си и те ще ти кажат“ [Втор. 32:7], и още: „Наклони ухо и слушай думите на мъдрите“ [Прит. 22:17], и пак: „Синко, поуката ми не забравяй и сърцето ти да пази моите заповеди“ [Прит. 3:1], то на мен, Перегрин, най-нищожния от всички служители Божии, ми се струва твърде полезно с Божията помощ да запиша нещата, които вярно приех от светите отци и които са много нужни на моята немощ, така че да имам подръка нещо, с което да укрепвам чрез усърдно четене слабата си памет. Към това дело ме тласка не само ползата от моя труд, но и съображения за времето и благоприятното място. Времето: понеже то грабва всичко човешко, то и ние на свой ред трябва да грабнем от него нещо, което би ни ползвало за вечен живот, най-вече понеже едно очакване на приближаващия страшен Божи съд властно изисква от нас да увеличим ревностните си занимания с въпроси на вярата, а и лукавството на новите еретици налага необикновена загриженост и внимание.

Нека почетем с мълчание първото, особеното, Рождество Христово, свойствено за Неговото божество. Нещо повече, нека си наложим като правило въобще да не изследваме и да не любопитстваме за него с помощта на нашите понятия. Защото какво може да си въобрази ума там, където не са били посредници нито времето, нито вековете, където образът не е бил представим, където не е имало никакъв свидетел, нито някой, който да разкаже за това? Или как езикът ще помогне за разбирането? Но е бил Отец и Синът се родил. Не питай: кога? Но остави встрани този въпрос. Не изследвай как е било. Защото отговорът е невъзможен.

Та нали самият въпрос „кога“ се отнася за времето, а „как“ непременно води до това да си представим раждане като телесен образ. Аз мога да ви дам доказателства от Светото Писание, че Синът се ражда като Сияние от Слава (Евр 1:3) или като Образ от Първообраза. Но тъй като този отговор няма да ти позволи да любопитстваш с помислите си, обръщам вниманието ни на неизречимостта на тази представа и признавам, че образът на божественото Рождение е непостижем за мислите и е неизречим с човешки думи.