Въпрос на учениците на св. Максим:

- Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе прибивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познания.

Св. Григорий Нисийски:

„Кой би ми дал криле гълъбови? – говори псалмопевецът Давид (Пс. 54:7). Осмелявам се да кажа същото: кой би ми дал ония криле, че да мога да въздигна ума си на висотата на тези слова и, оставайки земята, да премина разлетия посредата въздух, да достигна звездите и видя цялата им красота, но без да се спирам и на тях, извън всичко движимо и изменчиво, да достигна постоянното естество, неподвижната сила, направляваща и поддържаща всичко, що има битие; всичко, що зависи от незречимата воля на Божията Премъдрост. Отдалечавайки се мислено от онова, което е изменяемо и превратно, аз за пръв път ще мога да се съединя мислено с Непреложното и Неизменяемото, при това с най-близкото наименование, като кажа: Отче!“.

Св. Киприан Картагенски:

„О, какво снизхождение към нас, какво обилие на благоволение и благост от Господа, когато Той ни позволява, при извършване на молитвата пред лицето Божие, да назоваваме Бога Отец, а себе си да наричаме синове Божии също както Христос е Син Божи! Никой от нас не би дръзнал да употреби това име в молитва, ако Той Самият не бе позволил да се молим по този начин“.

Въпрос на учениците на св. Максим:

Ако, според св. Йоан, роденият от Бога не върши грях, защото Неговото семе пребивава в него и той не може да греши (1 Иоан. 3:9), а роденият от вода и Дух (Иоан 3:5) е роден от Бога, то как ние, които сме родени от Бога чрез светото Кръщение, можем да грешим?

Отговор:

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек по отношение на раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, което осъществява в позналия Бога божественото подобие на Познатия. У тези, в които се открива първият образ на раждането, все още присъства (разбира се, ако го пожелаят) възможността за грехопадение, защото тяхната воля все още не се е очистила от плътското пристрастие дотолкова, че да бъде определена от Духа за най-действително причастие на познатите божествени тайни. Защото Духът не ражда нежелаещата воля, но Той преобразува за обòжение само желаещата воля.

Забележителният автор исихаст от 14 в. св. Николай Кавасила (1332-1371) посвещава това слово на Благовещението на св. Богородица, откривайки пред нас погледа на византийския човек към Божията майка. Една проповед, изпълнена не само с горещо религиозно чувство, но и с дълбока догматика.

За Благовещението на Пресветата наша Владичица и Приснодева Мария (Три Богородични слова)

Ако трябва някога човек да се радва и да тръпне, да пее с благодарност, ако има период, който изисква човек да желае най-голямото и най-доброто и го кара да се стреми към възможно най-широка връзка, най-прекрасен изказ и най-силно слово, за да възпее величието му, не виждам кой друг може да бъде, освен днешният празник. Защото като че днес дойде от небето Ангел и възвести началото на всички блага. Днес небето се възвеличава. Днес земята ликува. Днес цялото творение се радва. И отвъд този празник не остава и Този, който държи в ръцете Си небето. Защото това, което се случва днес, е същински празник. Всички се срещат в него, с еднаква радост. Всички живеят и дават и на нас същото веселие: Създателят, всички творения, самата майка на Твореца, която предостави нашата природа и така Го направи причастен на нашите радостни събрания и празници. И преди всички се радва Творецът. Защото е по начало благодетел и от началото на творението има за свое дело благотворeнето. Никога няма нужда от нищо и не знае нищо друго, освен да дава и да благотвори. Днес обаче, без да спира спасителното Си дело, Той минава на второ място и идва между тези, които са облагодетелствани. И не се радва толкова за големите дарове, които Той дарува на творението и които разкриват щедростта Му, но за малките неща, които получи от облагодетелстваните, защото така става ясно, че е човеколюбив. И смята, че Го прославят не само онези неща, които Самият Той даде на бедните роби, но и онези, които бедните Му подариха. Защото и ако избра пред божествената слава умаляването и се съгласи да приеме като подарък от нас нашата човешка бедност, богатството Му остана непроменено и превърна в него нашия дар в украшение и царство.