или за божествената и свръхестествена простота
Втората неделя от Великия пост Църквата е посветила на св. Григорий Паламà. Този избор не е случаен – след Неделя на православието Църквата ни кани да помислим върху следните въпроси. Каква е целта на християнския живот? Да станем жилище на Светия Дух и Бог да се посели в нас, както обещава Св. Писание, или просто да бъдем добри хора в един чисто нравствен аспект? В контекста на дискусията между св. Григорий Паламà и Варлаам през 14 в. особено остро се поставя въпросът за природата на обòжението – целта на живота в Христос. Основната теза на солунския светител, който защитава автентичната православна традиция, разкрива богоуподобяването като реално причастие в Божията природа, а не само като нравствена категория, изразяваща се в спазване на Божиите заповеди и подражание на Христос по дела. Какво представлява обòжението? Какво е светостта и с какво светците се отличават от останалите обикновени хора? Дали обещанието на Бога, че ще живее в нас, е само нравствена метафора или има реален смисъл? Творение ли е Божията благодат? На всички тези въпроси проницателният защитник на св. православие и исихазма дава смел и недвусмислен отговор в третата книга от Апологията срещу Варлаам и Акиндин, част от която публикуваме в превод от оригинала за първи път на български език.
1. А сега, нека приложим това, което се изказва от двете страни и се смята, че представлява някакъв предлог за недоразумение.
Възразяват ни*: „Ако не без основание твърдите, че благодатта в светците е несътворена и че те стават причастни на Бога, и ако цялото творение става причастно на Бога, понеже Бог обитава във всичко и на всички отдава причастие, то тогава това важи както за нещата, които само съществуват, така и за тези, които освен битие имат и сетивен, умствен и разумен живот. Ако всичко това е така, то благодатта ще се окаже несътворена и за всичко – за нещата, които само съществуват, за живите твари и (освен тях) за тези, които разсъждават и мислят“.
Ние пък, понеже се съгласуваме със светците, преценихме, че няма защита срещу тези думи: от християнските догмати се извежда вяра, а не разумно доказателство! Заради тези тук обаче, които се клатушкат под собствената си лъжеубедителност, би трябвало да отговорим на изложените възражения.
Благородни люде, вие смятате обòжващата благодат в светците за сътворена заради това, че ако е несътворена, всичко сътворено ще стане причастно на Бога, заедно с нас ще се съедини с всичко свято и чрез нас цялото творение ще се обòжи. Не само, че всяко разумно същество ще стане свято (и най-вече тези от разумните, които са станали причастни на обòжващия дар на Духа), но това важи дори и за неразумните същества и бездушните предмети. Какво от това, че едно е по-съвършено от друго по битие и живот? Дори между светиците ти би могъл да видиш разлика.
Следователно за тебе пчелата е по-свята от мухата, агнето – от пчелата, нещо друго пък от агнето, а от тях всички по-свят е човекът, дори ако случайно това е Йезавел.[1] И пак: мравката е по-свята от комара, от нея пък по-свят е овенът или, ако щеш, бикът, еленът или някой друг звяр, а от тях по-свят е човекът, дори ако е подобен на Ахав.
Този, дето ни принизява с такива шеги чрез осмиване на догматите, би бил такъв светец, който явно е противен на Евангелието Христово.
2. Ако обòжващият дар на Духа е сътворен и е само навик или природно подражание, както увърта този, който се опитва да ни обърка, то богоуподобилите се светци не надрастват своята природа,[2] не са се родили от Бога,[3] не са дух от Духа роден,[4] нито пък са един дух с Господа като съединени с Него.[5] Освен това Христос, когато дойде, изглежда не е дал възможност само на тези, които са повярвали в Неговото име, да станат чеда Божии,[6] понеже и преди Своето идване Той даде такава възможност на всички народи, а ако е така, естествено тази възможност е и у нас, та дори и в сегашните богохулници и във всички безбожници. Чуй и благочестивия Максим, който в разговора си с Пир казва: „По Божи знак се движеха и Моисей, и Давид, но всички водени от божествената енергия са станали такива в запазване на своите човешки и плътски качества“.[7] И пак, другаде: „От образа творението се издига към първообраза и се обгръща от божествената енергия. И след като вече се е богоуподобило, то още повече се радва в екстаза на всичко естествено съществуващо и умозримо заради благодатта на Духа, победила тварта“.[8]
3. Следователно богоуподобяващите се не просто усъвършенстват своята природа, но и получават самата божествена енергия – Самия Дух Свети! Тъй като според Василий Велики, „когато имаме в ума си ценността на Светия Дух, съзерцаваме я с Отца и Сина. А когато взимаме под внимание благодатта, която действа в причастните на нея, ние казваме, че тя е и в нас“.[9] Ако пък благодатта е еднакво както във всички творения, така и в светците, и Бог (според вашите изкусни умозаключения) е дал както всичко необходимо на творенията, така и светостта на светците, каква е ползата от Христос и от Неговото пришествие? Каква е ползата от кръщението в Негово име и от дадената ни от Него сила и способност? Каква е ползата от Духа, Който от начало ни бе даден, изпратен и обитава в нас? Тъй като Той обитаваше, както във всяко нещо, така и в нас. Бог ще бъде Този, Който твори и обòжва. При все че Василий Велики правилно казва: „Както Бог твори и ражда, така Христос е наш Творец и Отец, защото е Бог. В противен случай няма полза от осиновението чрез Светия Дух“.[10] А пък апостолът пише, че Бог ни „възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса, за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса, понеже по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божи дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Еф. 2:6-8). А ти не подготвяш ли обòжението в нас само от делата на подражанието по природа, казвайки, че това е обòжващият дар и божествената благодат – подражание от природата? „Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов“; и „Духът Божи живее в нас“ (Рим. 8:9). И „всички с един Дух сме напоени“ (1 Кор. 12:13). Освен това, „който се съединява с Господа, един дух е с Него“ (1 Кор. 6:17). А Христос обитава в сърцата на верните чрез Духа,[11] и „като чухте словото на истината – благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух, Който е залог за нашето наследство“ (Еф. 1:13-14). „Ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух“ (1 Иоан. 4:13), а, казано е: „вие не приехте духа на робство“, а „духа на осиновението“ (Рим. 8:15).
4. А пък ти,[12] нима наричаш причастници и съзерцатели на творенията онези, които от върха виждат ясно чистотата на сърцето, приемат Божието сияние, получават Сина с Отца, дошъл, за да си направи жилище в тях,[13] и за да им се яви според Своето обещание?[14] Какво казваш, човече? Нима ти смяташ, че е творение и природно подражание самият Дух Христов – Духът Божи, Дух Свети от обещанието, залогът на наследството на светците, Духът на осиновението и обещанието на Духа, което Синът, получавайки го от Отца, го дари на вярващите в Него, и Духът, излял се от Своя Отец, според пророк Иоил,[15] върху роби и робини Божии, а пък, проповядвайки, заобикаляш като нечестивци тези, които се въздържат да богохулстват по твоя начин. Не обиждаш ли, човече, апостола, който казва, че „тялото ни е храм на Духа Светаго, Който живее в нас“ (1 Кор. 6:19)? И пак: „вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас“ (1 Кор. 3:16). Не е ли приел жилище на раб, за да го удостои с прозвището „храм Божи“? Ако пък Духът е във всички неща и в нас, следователно всяко от неразумните същества, от зверовете и влечугите, е храм Божи. Пропускам да кажа същото и за онези, които са на почит у елините, както и за другите техни светини. Напразно ли апостолът издига заради това вярващите, а също и достойните люде, като казва: „не знаете ли, че вие сте храм Божи и Духът Божи живее във вас“ (1 Кор. 3:16)? „Не съзнавате, само ако сте недостойни“ (2 Кор. 13:5).
5. „Но вие раздробявате“, казва този тук, „Божествения Дух, казвайки, че несътвореното е висше и нисше. Сетне пък разделяте Бога на светците на по-голям и по-малък, говорейки, че благодатта е свързана с Него. И така, благодатта не е това, което всеки е присъединил към себе си в богоуподобяване чрез подражание на Бога, но е нещо друго повече от това – несътворен дар, дошъл отгоре“.
Към кого смяташ, че отнасяш тези думи? Към нас или към пророка? Най-вече към Бога, Който е казал чрез един от Своите пророци: „ще излея от Моя Дух върху всяка плът“ (Иоил 2:28). После и към апостола, който говори за „даровете на Светия Дух“ (Евр. 2:4), а най-сетне и към Дионисий, който пък пише благоразумно: „Едно е, към Което всички заедно се стремят, причастяват се, без да се съединяват с Него и То си остава Едно, но божествените везни отреждат всекиму според достойния за него жребий“.[16] Следователно не Духът се раздробява и разпределя, но по-скоро Той разпределя онова, което се причастява към Него, и всекиму отмерва според неговото достойнство съгласно Своята собствена спасителна справедливост. Не Духът е разделен, но ние постигаме по-малко от всичко онова, което Той неразделно осветява.
6. Същото е написал и Павел, който е успял за кратко време да влезе в общение с блясъка на великата светлина.[17] И възкачилите са на планината на Господнята слава не са видели „всичко, за да не би с видението да загубят живота си“.[18] Неразделното не само е в разделените неща, но също така, подобно на единяваща сила, то единява и издига към единение и към обòжващата простота на Отца, Който събира тези, които, доколкото е възможно, са станали причастни. Така благоподобаващо, докато се умножава и проявява в единение с разпознаващите Го, Духът остава вътре в Себе си според Своята свръхсъщностна способност. Ако пък това изливане на Духа е Неговото явяване, изпращане и проява – „защото всекиму се дава“, казва апостолът, „да се прояви у него Духът за обща полза“ (1 Кор. 12:7), как ще бъде разделен Духът по начина, по който тайнствено удостоилите се приемат в мяра Неговото явяване?
И така, не е ли тогава Духът безполезен за всички, щом като изобщо не се изявява и пребивава непроявяващо се извън всяка изява и мислене, за да не би да се раздели, или пък за да не стане съставен от по-нисше и по-висше? Вие, които във всичко сте сведущи, не разбирате ли, че онова, което се явява или умосъзира, или се причастява, не е част от Бога, за да не би, както и вие твърдите, Бог да претърпи разделяне, но по някакъв начин целият Бог се изявява и не се изявява, умопостига се и не се умопостига, причастява се и остава непричастен?
7. Ако пък, според Дионисий Велики, „обòжение е уподобяването и единението в Бога“,[19] как тъй ние ще казваме, че обòжението е природно подражание? Тъй като на нас ни е необходимо уподобяване, за да се свържем хармонично в онова единение, чрез което се извършва и обòжението. Без единение уподобяването не се превръща в обòжение.[20] Аз казвам, че е необходимо онова уподобяване, което се получава от извършването и пазенето на Божиите заповеди, и което не се извършва просто чрез природно подражание, но идва от силата на Светия Дух, която слиза отгоре при нашето свещено прераждане и се вгражда в кръстилите се. Чрез нея „те не от кръв, ни от похот мъжка, ни от похот плътска, а от Бога се родиха“ (Иоан 1:13), подобно на новородени деца, „докато са в състояние в мяра да достигнат до Христовата пълнота“,[21] понеже „този, който не е приел да пребивава богоподобно, по никой начин няма да научи някога нещо от онова, което е предадено от Бога, нито пък ще може да го върши“.[22]
От това изречение, приятелю, проумей най-сетне свръхествения характер на обòжението, понеже след като самата природа не достига от себе си до началото на обòжението, как тогава то може да бъде естествена и сътворена цел на природата? И ако според своето собствено начало то превъзхожда до голяма степен природното подражание, по какъв начин може да бъде и завършено природно подражание? Йоан, синът на Захарий, например, кръщава само във вода.[23] А пък Иисус, Синът Божи, кръщава във вода и дух.[24] Има ли нещо добавено? Нима е само името? Не, разбира се. Но добавката тук е обòжващата благодат и сила, Самият Дух Свети, Който обгръща кръстилия се не по същност, а по единяващата благодат на освещението. Ако тази благодат е творение и ние, след като я приемем, ставаме причастни на нещо сътворено, как тогава Дух Свети е несътворен?
8. „Ако пък ние ставаме участници в божественото естество“, според Атанасий Велики, „в причастието на Духа, би бил безумец този, който твърди, че това е духът на сътворената природа, а не на Сина Божи“.[25] Как така Христос, Синът Божи, според Йоан, кръщава в сътворени неща и Сам дава сътворена сила и благодат на кръстилите се,[26] след като Той, според Павел, е „открил се Син Божи в силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите“ (Рим. 1:4)? Що е, действително, явилата се сила, доказваща, че Иисус е Син Божи? Нима е творение? И как така е творение, щом Бог се е открил чрез нея? И ако не се лъжа, заради фарисейско късогледство, струва ми се, гледаме предимно към тази сила, която е очиствала прокажени, давала е светлина на слепи, изправяла е гърбави и е укрепвала разслаблени. Преди това обаче ние трябва да видим, че тя невидимо е избавяла от ямата на греховете, давала е място за Духа на освещението, възстановила е и е просветила вътрешния човек. А чрез връзката си с Бога е възкресявала от мъртвите и е направила така, че душата да живее богоугодно, дарявайки божествен и наистина вечен живот от Бога, понеже възкресението на мъртвите я следва, както и смъртта на тялото следва своето начало в смъртта на душата. А смъртта на душата, това е отчуждение от живота в Бога.[27] И тази всъщност е по-страшната смърт. Смъртта след нея, т. е. смъртта на тялото, е по-предпочитана, понеже божественото човеколюбие е това, от което, уви, множеството от осъдени хора ще бъде откъснато на бъдещия съд.[28] Защото такова възкресение остава за тези, които не са се възползували разумно от таланта на Божията благодат, дадена от Бога, и е непрестанно свързано с втората смърт на човека, а както ни е открил Йоан в Откровение, тя е по-лошата смърт.[29] Ако пък онези по този начин и живеят, и са починали, то мнозина са мъртви от живите, както показа Господ на живота и смъртта.[30] Следователно има възможност и душата да умре,[31] въпреки че по природа тя остава безсмъртна. Как, всъщност, душата ще живее, ако има участие в един сътворен живот? Но в такъв случай тя, живеейки според един такъв живот, ще се окаже смъртна. Ако трябва да живее отново по-превъзходно, необходимо е, щото душата да получава несътворен живот, който сам по себе си не се отделя от Духа. Затова и Василий, пояснявайки този живот и говорейки за неговия предел, казва: „Духът приближава този живот към ипостаста на Сина, не се отделя от него, но Сам в Себе си има живот, и причастните в Него живеят богоподобаващо, придобивайки живот божествен и небесен“.[32]
9. Нима той съветва да се учи, че удостоилите се да се богоуподобят получават Самия Дух Свети в Неговата същност, или по-скоро това важи не за същността, а за несътворения блясък и благодат? Чуй този, който казва: „Целта на йерархията, доколкото е възможно, е уподобяване и единение в Бога, посвещаващо съпричастните в божествените украшения, най-прозрачните и непомръкващи огледала, отразяващи първосветлината и богоначалния блясък“.[33] Ако това, което е причастно, въпреки че е едно, се причастява не еднообразно, а разнообразно, какво пречи да причастява както светците, така и тези, които не са такива, в Бога, като разликата между различните видове причастие е по сътвореност и несътвореност на битието? Ето, например, Атанасий Велики казва, че „един е Бог Отец“, Който според апостола е начало на всичко,[34] „защото Словото е от Него родено и Духът от Него изхожда“.[35]
Тогава ти би могъл да речеш, как така Отец на всички има само един Син, а Духът е истински Бог, неразделен от Отца? На това някой сполучливо би отговорил, че разликата е в битието. Защото Синът и Духът съществуват от Отца като сияние и лъч от светлината,[36] и съответно са самоипостасни, а пък всичко останало съществува като творение от Твореца. И така, ние ще кажем, че ако и Бог да причастява всичко, при все това виждаме многообразна и голяма разлика между причастието на светците и на тези, които не са такива. Защото, възразяват ми, как така онова, дето има причастие в Бога, живеейки сетивен, разумен и умствен живот, е и се нарича богоподобен и боговдъхновен живот, и нещо от тези неща може бъде божествено, богоприемно и богоносно или пък още повече е Бог, ако не се е обòжило? Защото нещата, родени, за да живеят само сетивен живот, са изцяло ограничени от сетивата си и не могат някога да заживеят богоподобно, при все че се причастяват в Бога.
10. Виждаш ли, че ако и божественото да е във всички и да се причастява с всичко, То е само в светиците и само с тях се причастява собствено?[37] И така, твърдо и истинно е, че както се говори за съществуването на много богове, но Бог в нас е един, и както се споменават и съществуват много синове Божии, но един е Синът, проповядван като Бог, затова е и единороден, така и много са, или по-скоро всички са тези, които се причастяват към Бога, но само светците се наричат причастници Божии и причастници Христови. „Защото ония, които веднъж са се просветили“, казва Павел, „вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Духа Светаго“ (Евр. 6:4), но изобщо не като причастяващите се по първия начин, понеже Господ е обещал, че ще обитава и ще построи жилище в онези, които Го обичат, и които от Него са обикнати,[38] но не както е присъствал и обитавал преди това в тях.
Следователно между уподобилите се на Бога и между тези, които са станали синове Христови, има много голяма прилика. Защото, всъщност, както единствено Бог е Вечносъществуващият, единствено Живият, единствено Светият, единствено Благият, „Който е едничък безсмъртен и обитава в непристъпна светлина“ (1 Тим. 6:16), при все че има много съществуващи и живеещи, свети, благи и безсмъртни, и обитаващи в светлината и страната на живите, така и само светците са причастници на Бога, въпреки че много са причастяващите се.[39]
Превод от старогръцки: Никола Антонов
[1] Ахав е цар на Израил в периода 869-850 г. пр. Хр. Той се отклонил от почитта към истинския Бог, вършел всичко, което било неугодно на Господа (3 Цар. 16:30) и по желание на съпругата си Йезавел издигнал храм на Ваал. Св. Григорий Паламà използва техните имена като нарицателно за крайно човешко падение и отдалечаване от Бога.
[2] Обòжението на човека не се извършва просто в нравствен план, но е плод на неговото реално общение с несътворената обòжваща благодат. Противно на това Акиндин възприема обòжението само като природно подражание или нравствено усъвършенстване (бел. изд.).
[19] Св. Дионисий Ареопагит (пс.), За църковната иерархия 1, 3 – PG 3, 376A.