Наставление с изобличение към всички:
царе, архиереи, свещеници, монаси и миряни,
изречено и изричано от Божиите уста(откъс)...Епископи, глави на епархии, разберете:На Моя образ отпечатък сте вие.Поставени, говорите вие пред Мене,В събранията на праведните предстоите.Зовете се вие Мои ученици,Носещи пребожествения Ми образ.Дори и над малката обща трапезаТакава велика власт сте добили,Каквато от Отца имам Аз, Богът Слово.Аз съм Бог по природа, но въплътих СеИ станах човек, но в две действия, волиИ в две естества. Неразделно, неслитно.Аз съм човек и Бог съвършен Съм.Като човек Аз ви въздигнахС ръцете си Мен да докосвате и да държите.Като Бог за вас съм Аз недостъпенИ неуловим за ръцете ви тленни.Невидим съм Аз за слепите духом,За всички заклан – непристъпен останах,Бог и човек в една всесвета Ипостас Съм.
Сред епископите има такива,
Които със сана си се възгордяха,
И над другите се превъзнасят,
Смятайки всички за нищожни и низши.
От достойнството на сана си твърде далеч са.
Аз не говоря за тез, при които
Думите с делата, с живота едно са,
А животът им отразява учението и словата.
Но казвам за епископи много,
Чийто живот на проповедта им не подхожда
И които страшните Мои тайни не знаят,
И мислят, че Моя огнен хляб те възнасят,
Но хляба Ми всъщност, като прост, те презират,
И прост хляб ядат, а невидимата Ми слава,
Въобще да зърнат им е невъзможно.
И тъй, малцина от епископите Ми са достойни.
Има много такива, гдето високи по сан са
И на вид са смирени – но с лъжлива,
С противна, глупава, лицемерна смиреност.
Преследвайки само човешка похвала,
Мене презират, Творец на цяла вселена,
И като бедняк Съм – презрян и отхвърлен.
Те Моето тяло държат недостойно,
Стремейки се да се въздигнат над всички, а нямат
Одеждите на благодатта Ми, която
Никога по никакъв начин не са придобили.
В Моя храм дръзко неканени те пристъпват,
Влизат в дълбините на неизказаните чертози,
Които са недостойни и отвън да погледнат.
Но Аз милосърдно безсрамието им понасям.
Влизайки, с Мен те говорят, сякаш с приятел:
Не като слуги, а като другари те искат
Себе си да покажат – и стоят там безстрашно.
Без да имат благодатта Ми,
Обещават на хората за тях да се молят,
Макар че в много грехове са виновни,
Обличат блестящи одежди,
Но чисти изглеждат само отвънка.
Душите им са по-мръсни от калта във блатата,
По-страшни са те от смъртоносна отрова,
Злодеи, праведни само по външност.
Както някога предателят Иуда,
Взе хляб от Мен и недостойно го яде,
Сякаш бе този хляб най-обикновеното нещо,
И в този миг “по хляба” в него дяволът влезе,
Превърна го в безсрамен предател на Бога.
На своята воля изпълнител коварен,
Роб и слуга от Иуда направи.
Това ще се случи неведомо с тези,
Които дръзко, с гордост и недостойно
Моите Божествени Тайни докосват.
Особено главите на епархиите, на престолнините,
Свещеноначалниците често
Пред Причастието са с опалена съвест,
А след това – напълно осъдени вече.
Влезли в Божествения Ми двор дръзновено,
Стоят в олтара безсрамно и си приказват,
Не виждайки Мен и не чувствайки никак
Непристъпната Моя Божествена слава.
Нали, ако виждаха, не биха посмели
Така да постъпват, не биха дръзнали даже
Да влязат и в притвора на храм православен.
...
Кой от нас, иереите, днеска
Първо очистил се е от пороци
И чак след това е дръзнал да бъде свещеник?
Кой би могъл без страх да каже,
Че земната слава презрял е и приел е свещенство
Единствено заради небесната Божествена слава?
Кой само Христа е възлюбил изцяло,
А златото и богатствата е отхвърлил?
Кой скромно живее и се задоволява със малко?
И кой никога не е присвоявал чуждо?
Кого за подкуп съвестта не измъчва?
Превод: Марио Коев
