На проведената днес пресконференция на Европейския център за проучване на нови религиозни движения беше дадена обилна информация за работата и плановете на центъра. Бяха раздадени на журналистите и някои материали. Сред тях беше и списък на "Някои характерни особености на тоталитарните и деструктивни общности". Посочените по-долу критерии се отнасят в по-голяма или по-малка степен до всички тях.
1. Общността се ръководи от лидер (лидери), който претендира да е единственият източник на цялата истина или неин единствен проводник.
2. Учението не се представя цялостно (както това е при традиционните религии и изповедания), а се предлага на части. Едва след като е усвоено едно ниво, човек бива “посветен” и може да премине в по-горно ниво. Той обаче не знае какви “истини”, “учения” и “практики” ще му бъдат открити в по-горното ниво. Целта на всичко това е да се привлекат нови членове, които не познават учението в пълнота, тъй като не биха го приели веднага, ако то им се представи цялостно.
3. Прикриването на истината, съзнателната лъжа и измамата, агресията са методи на действие.
4. Намеса в личния живот и опит за пълен контрол на поведение, мисли и емоции. Контролира се дори начинът на изразяване. Настъпва отделяне от семейството (ако то не приеме съответното учение) и асоциализация. Крайна цел на тези методи е домогване до все по-голяма значимост и власт в обществото.
5. Налагат се клишета в начина на мислене и поведение. Критичното мислене се забранява и заклеймява.
6. Фанатично отстояване на своята идеология и претенция за единственост, истинност и избраност и чувство на удовлетвореност от този факт. Спасение има само и единствено в религиозното общество, към което човекът се числи.
7. Създаване на собствена култура, която е заместител на общоприетата. Друга функция на тази псевдокултура е атрактивното привличане на нови членове.
8. Прикриват се под маската на психологически, философски, екологични, здравни движения и предлагат съответни образователни курсове. За привличане се предлагат също безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и др. Предлага се литература, като срещу нея се изисква задължително дарение (най-добре парично). Правят се безплатни филмови прожекции и лекции, на които се раздават безплатни брошури (такива се раздават и по улиците) и друга литература.
9. Събират се лични данни и сведения, които по принцип са поверителна информация.
10. Търсят и установяват връзки с международния бизнес, средствата за масова комуникация, а често и с организираната престъпност.
Последици върху личността на привържениците (адептите)
1. Стесняване на кръгозора чрез ограничаването и регламентирането на личните контакти предимно до такива в религиозната общност.
2. Скъсване на семейните и роднинските връзки и изграждане на връзки само в границите на религиозната общност. При някои общества това преминава в живот в комуни.
3. Отказ от “светско” образование и “светски” професии.
4. Постепенно отделяне от социално-културния живот на обществото.
5. Вследствие на зависимостта от общността и лидера, както и от вярата, че само в общността е спасението, се стига дори до тежки психически увреждания.
2. Учението не се представя цялостно (както това е при традиционните религии и изповедания), а се предлага на части. Едва след като е усвоено едно ниво, човек бива “посветен” и може да премине в по-горно ниво. Той обаче не знае какви “истини”, “учения” и “практики” ще му бъдат открити в по-горното ниво. Целта на всичко това е да се привлекат нови членове, които не познават учението в пълнота, тъй като не биха го приели веднага, ако то им се представи цялостно.
3. Прикриването на истината, съзнателната лъжа и измамата, агресията са методи на действие.
4. Намеса в личния живот и опит за пълен контрол на поведение, мисли и емоции. Контролира се дори начинът на изразяване. Настъпва отделяне от семейството (ако то не приеме съответното учение) и асоциализация. Крайна цел на тези методи е домогване до все по-голяма значимост и власт в обществото.
5. Налагат се клишета в начина на мислене и поведение. Критичното мислене се забранява и заклеймява.
6. Фанатично отстояване на своята идеология и претенция за единственост, истинност и избраност и чувство на удовлетвореност от този факт. Спасение има само и единствено в религиозното общество, към което човекът се числи.
7. Създаване на собствена култура, която е заместител на общоприетата. Друга функция на тази псевдокултура е атрактивното привличане на нови членове.
8. Прикриват се под маската на психологически, философски, екологични, здравни движения и предлагат съответни образователни курсове. За привличане се предлагат също безплатни курсове по езици, готварство, бизнес умения и др. Предлага се литература, като срещу нея се изисква задължително дарение (най-добре парично). Правят се безплатни филмови прожекции и лекции, на които се раздават безплатни брошури (такива се раздават и по улиците) и друга литература.
9. Събират се лични данни и сведения, които по принцип са поверителна информация.
10. Търсят и установяват връзки с международния бизнес, средствата за масова комуникация, а често и с организираната престъпност.
Последици върху личността на привържениците (адептите)
1. Стесняване на кръгозора чрез ограничаването и регламентирането на личните контакти предимно до такива в религиозната общност.
2. Скъсване на семейните и роднинските връзки и изграждане на връзки само в границите на религиозната общност. При някои общества това преминава в живот в комуни.
3. Отказ от “светско” образование и “светски” професии.
4. Постепенно отделяне от социално-културния живот на обществото.
5. Вследствие на зависимостта от общността и лидера, както и от вярата, че само в общността е спасението, се стига дори до тежки психически увреждания.
