Мобилно меню

4.8846153846154 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (26 Votes)
За разлика от други църкви Българската православна църква (БПЦ) твърде късно въвела своя наградна орденна система. Това се дължало на обстоятелството, че Църквата ни (а също така и народът ни) в продължение на 73 години бил в изолирано положение заради схизмата, наложена през септември 1872 г. от Вселенската патриаршия. Въпреки това по повод на освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски” (12-14 септември 1924 г.) били изработени няколко вида медальони, които се връчили на присъстващите високи гости. От едната страна на въпросния медальон бил изобразен св. Александър Невски, а от другата – изглед на новия храм-паметник. На цар Борис ІІІ бил връчен златен медальон; на всички митрополити и министри – позлатен медальон; на епископите и народните представители – посребрен медальон, а на всички останали поканени от Св. Синод гости – бронзов медальон.

Шест години по-късно, през пролетта на 1930 г., Св. Синод решил да награди четирима унгарци, които имали заслуги за българското църковно дело в Будапеща. Били им изпратени четири позлатени медальона „Св. Александър Невски”, поставени в особени кутийки. Подобен медальон и една българска Библия с луксозна подвързия били изпратени и на г-н Ст. П. Чомаков, управляващ българската царска легация в Будапеща.

Както е известно, през февруари 1945 г. схизмата била вдигната и БПЦ влязла в общение с целия православен свят. През месец май 1953 г. било възстановено патриаршеското достойнство на Църквата ни, но за съжаление Константинополската вселенска патриаршия не одобрила този „прибързан акт”. Благодарение посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и на други сестри-църкви с поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961 г. и Константинополската патриаршия най-сетне официално признала възобновената Българска патриаршия и установила канонично общение с нея. През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация начело с патриарх Кирил решила да осъществи историческа визита на Вселенската патриаршия, на източните патриаршии Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска и на Гръцката православна църква с посещение и на Света гора - Атон.

По повод на въпросната визита с протокол № 18 от 19 май 1961 г. намаленият състав на Св. Синод решил „Св. Синод, по примера на други православни църкви, които имат ордени и значки за награждаване заслужили дейци на християнските църкви, да обяви конкурс между българските художници за изработване на орден и специална значка с образа на св. Йоан Рилски. За ордена и значката общо да се дадат първа премия от 1000 лв. и втора премия от 500 лв. Подробностите по конкурса да се уточнят от комисия в състав Старозагорски митрополит Климент, по това време председател на Висшия църковен съвет, архимандрит Горазд и Йордан п. Илиев”, служители в синода.

орден Св. Йоан РилскиТака през пролетта на 1961 г. бил учреден първият църковен орден Св. Йоан Рилски” в две степени: златен и сребърен. Специалната значка с образа на рилския светец фактически станала медал, също в две степени. Във връзка с предстоящото посещение на българска църковна делегация в Истанбул, Дамаск, Йерусалим и Александрия и на Вселенския патриарх в България Св. Синод в свое заседание от 27 юли 1961 г. решил да се направят 10 златни и 20 сребърни ордена, както и съответни кутии за тях. Изработката на ордените била възложена на тогавашната Централна златарска работилница в София. От протокол № 12 на Св. Синод от 13 март 1962 г. се вижда, че въпросната златарска работилница изработила матрица за ордена „Св. Йоан Рилски” и по 15 бройки от двете емисии на ордена. А художникът-иконограф Николай Ростовцев изработил специална грамота, която трябвало да се връчва заедно с ордена. Първи кавалер на ордена „Св. Йоан Рилски” става патриарх Кирил. По-късно той бил отново удостоен с този висок орден.

През есента на 1974 г. с този орден бил награден тогавашният руски патриарх Пимен, който гостувал в София по повод на 50-годишнината от освещаването на патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски”.

Вторият църковен орден „Св. Климент Охридски” в две степени вероятно бил учреден през 1966 г. по повод на юбилейното честване на 1050-годишнината от блажената кончина на светеца. Тогава в Преслав (29-30 септември 1966 г.) и в София (6-7 декември 1966 г.) били проведени големи научни сесии по повод юбилея. С този орден, според моите наблюдения в църковната преса, са наградени твърде малко хора. Носител на този орден - първа степен е протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров, бивш ректор на бившата Духовна академия „Св. Климент Охридски”. С тях са наградени и последните два декана на Богословския факултет на СУ - проф. И. Желев и доц. Е. Трайчев.

От 3 до 8 юни 1976 г. гост на БПЦ бил Негово Блаженство Серафим, архиепископ Атински и на цяла Гърция, който бил награден с „най-високия църковен орден „Св. Иван Рилски” – І ст. Придружаващите го архиереи били наградени с ордена „Св. Кирил и Методий” – І ст., а придружаващите го архимандрити Мелетий Каламарас и Амвросий Ленис, както и иконом Спиридон Владикас и йеродякон Игнатий, и г-н Ат. Арванитис били удостоени с ордена „Св. Климент Охридски” – ІІ ст.

орден Св. Кирил и МетодийТретият църковен орден бил учреден в началото на 1969 г. по повод на 1100-годишнината от блажената кончина на св. Кирил-Константин Философ. Това е орден „Св. Кирил и Методий” в две степени – златен и сребърен, както и съответен медал, също в две степени. От 8 до 14 май 1969 г. в София били проведени юбилейни тържества по случай 1100-годишнината. Присъствали тогавашният Вселенски патриарх Атинагор, Александрийският патриарх Николай ІІІ, Архиепископ Йероним от Гръцката църква, Ленинградският и Новгородски митрополит Никодим и редица други архиереи от различни църкви. За спомен от това тържество всички гости били наградени с новоучредения орден „Св. Кирил и Методий”: патриарсите и митрополитите с първата му степен, а епископите и цивилните лица – с втората. Последното награждаване с този орден беше през 2004 г., когато Св. Синод почете директора на вероизповеданията проф. И. Ж. Димитров по случай 60-годишнината му. Но парадоксът беше, че поради липсата на орден в касата на Св. Синод  на директора му беше връчена само грамотата, а орденът още се очаква.

орден Св. цар БорисПо повод на 25 годишнината от възобновяването на Българската патриаршия през 1978 г. бил учреден и изработен юбилеен медал „25 години Българска патриаршия”, който бил връчен на гостите, поканени на тържеството.

А по повод на 1300-годишнината от създаването на Българската държава още през пролетта на 1979 г. Св. Синод взел решение да се учреди и изработи най-високият орден (в орденната система на Църквата ни) „Св. цар Борис – Покръстител”, златен. Първи с този орден бил награден Българският патриарх Максим по повод неговата 65-годишнина на 29 октомври 1979 г. През последните години с този висок орден бяха наградени бившият руски президент Владимир Путин и руският патриарх Алексей ІІ.

орден Св. Софроний ВрачанскиЗа последен църковен орден може да се смята „Св. Софроний Врачански”, също в две степени. От 30 юни до 2 юли 1989 г. във Враца бяха проведени юбилейни чествания по повод на 250-годишнината от рождението на св. Софроний Врачански, който стоял на Врачанската епископска катедра през епохата на Възраждането. С този орден беше награден тогавашният кмет на града г-н Асен Недялков и други гости от чужбина, а с бронзовия медал „Св. Софроний Врачански” бяха наградени многеството други участници.

Забележка: За съжаление в канцеларията на Св. Синод няма запазени никакви документи и правилници, свързани с орденската система на БПЦ, а също и списъци, кога и на кого са били връчвани ордени и медали. Дори в касата при главния секретар на Св. Синод липсват някои от църковните ордени и медали. Предполагам, че те са били изпокрадени по време на разкола, когато две години Синодната палата беше завзета от разколниците.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ak9kh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики