В богослужебния цикъл на Православната църква прославянето на нашия Спасител и страстите Христови присъстват неотменно свързани. Богослужебните текстове и песнопения, посветени на празника Преображение Господне, ни спомнят страданията и кръстната смърт на Иисус Христос. По същия начин, като се приближаваме към страстите Христови, св. Четиридесетница ни припомня, че разпнатият на Кръста Христос е явилият се на Тавор в ослепителното сияние на божествената Си природа Спасител.

Във втората неделя от Великия пост Православната църква чества паметта на св. Григорий Паламà – основател на исихастката школа. Централна част от неговото учение е темата за нетварната Таворска светлина и възможността за лично преображение чрез общение с Бога. В Западната църква, вероятно по древна традиция, Преображение Господне е залегнало в евангелското четиво на същата неделя. Така, с темата за прославянето на божествената природа на Богочовека Христос св. Четиридесетница ни повежда по пътя на нашето лично преобразяване.

Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота, когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница – когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни преди предаването Му на страдания и кръстна смърт.

Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далеч от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелие според Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми...“. А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“. И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише ев. Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче, и околните си казали: „Гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И, по думите на евангелиста, „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.