Да кажем съвсем недвусмислено и ясно: въпросът за религията, за Бога, за вярата е неотделим в човешкото съзнание от въпроса за смъртта. Или по-скоро от въпроса за това дали след смъртта има нещо или не. Това е прословутият, непрестанно измъчващ човека въпрос за задгробния свят и задгробния живот. И тъй като няма никакви научни, тоест позитивни, очевидни и поддаващи се на проверка доказателства по този въпрос – нито в едната, нито в другата посока, нито положителни, нито отрицателни – то този въпрос остава вечно открит и хилядолетия наред предизвиква разгорещени и мъчителни спорове.
Литургия след литургията
Възходът на литургичното богословие през миналия век привлече интереса на православните богослови към това ключово понятие за църковния живот. Особено голям принос за разкриването на светоотеческото му съдържание има прот. Александър Шмеман. Но както често се получава в нашата Църква, възвишените духовни истини се принизяват, стават жертва на секуларизираното ни мислене и се подменя истинското им съдържание. Така се стигна до раждането на идеология на “литургията след литургията”.
Качества на мисионера
Когато
говорим за мисионерство в православен
контекст, е важно да уточним какво
разбираме под това понятие – то е твърде
широко, за да каже някой с една дума, че
е мисионер. В широк план всеки християнин
е мисионер, независимо дали си го е
поставил за цел,
или не.
Старец на болката и любовта
Благодаря, че ми давате възможност да говоря за отец Порфирий, който бе наистина старец на болката и любовта. Радвам се, че започваме разговора така, защото често пъти говорим за чудотворните събития от живота на светците и се впечатляваме, ентусиазираме или дори изпадаме в екстаз, без да си дадем сметка, че за да стигнат там, където се намират, тези хора са водили дълга и отговорна борба, прекарали са години в смирен и изтощаващ аскетичен труд.
Църковните празници в личната история
В основата на всеки църковен празник стои исторически факт, чието значение обаче надхвърля тесните рамки на историята на човечеството. Тези църковни събития съединяват в едно милиони хора по света, превръщайки ги в този момент в една общност, обединени в едно тяло – Църквата, поради тяхната уникална характеристика да изразяват и факти от личната история на всеки християнин. Затова в подредбата и последователността на църковните празници можем да търсим вътрешна логика, основана на това, че освен факти от историята на човечеството, те са събития от личния път, който изминаваме, за да достигнем „пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13).
И рече старецът...
Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.
Игумен Нектарий (Морозов)