Възходът на литургичното богословие през миналия век привлече интереса на православните богослови към това ключово понятие за църковния живот. Особено голям принос за разкриването на светоотеческото му съдържание има прот. Александър Шмеман. Но както често се получава в нашата Църква, възвишените духовни истини се принизяват, стават жертва на секуларизираното ни мислене и се подменя истинското им съдържание. Така се стигна до раждането на идеология на “литургията след литургията”.

 

Когато говорим за мисионерство в православен контекст, е важно да уточним какво разбираме под това понятие – то е твърде широко, за да каже някой с една дума, че е мисионер. В широк план всеки християнин е мисионер, независимо дали си го е поставил за цел, или не.

Благодаря, че ми давате възможност да говоря за отец Порфирий, който бе наистина старец на болката и любовта. Радвам се, че започваме разговора така, защото често пъти говорим за чудотворните събития от живота на светците и се впечатляваме, ентусиазираме или дори изпадаме в екстаз, без да си дадем сметка, че за да стигнат там, където се намират, тези хора са водили дълга и отговорна борба, прекарали са години в смирен и изтощаващ аскетичен труд.  

В основата на всеки църковен празник стои исторически факт, чието значение обаче надхвърля тесните рамки на историята на човечеството. Тези църковни събития съединяват в едно милиони хора по света, превръщайки ги в този момент в една общност, обединени в едно тяло – Църквата, поради тяхната уникална характеристика да изразяват и факти от личната история на всеки християнин. Затова в подредбата и последователността на църковните празници можем да търсим вътрешна логика, основана на това, че освен факти от историята на човечеството, те са събития от личния път, който изминаваме, за да достигнем „пълната възраст на Христовото съвършенство” (Ефес. 4:13).

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.