Мобилно меню

4.5652173913043 1 1 1 1 1 Rating 4.57 (23 Votes)
Hristos-12v_1.jpgДнес изповедта или покаянието представлява последование, при което християнинът, изповядвайки пред канонично ръкоположен свещенослужител своите грехове, получава за тях прощение от Бога и възстановява чистотата и невинността, придобити при кръщението му. Израз е на съзнание за греховност и е средство за примирение с Църквата, т. е. връщане в евхаристийно общение.

Покаянието предполага пълно откриване на греховете от страна на изповядващия се по начин, позволяващ точното и правдиво определяне на неговата греховност. Редица причини, сред които и влиянието на западното богословие, са довели до формализиране на изповедта, до откъсването й от нейния първоначален смисъл и подчиняването й на чисто юридически принципи. На заден план е останал характерът й на разкаяние, желание за промяна и стремеж към богообщение.

4.9491525423729 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (59 Votes)

Рождество ХристовоНа 14 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя. На Запад започват да отбелязват този празник около 350 г. На Изток честването на Рождество Христово е било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия – през 375 г., в Александрия – през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим – при патр. Ювеналий (5 в.). Дните, в които това събитие е било отбелязвано, са се различавали в поместните църкви – на Запад са го чествали на 25 декември, в Антиохия – на 4 януари, в Александрия – на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви са празнували на 6 или на 10 януари. Едва в края на четвъртото и началото на петото столетие празнуването сравнително се е уеднаквило и всички църкви, с изключение на Арменската, са започнали да го празнуват на 25 декември.

Постни дни преди Рождество Христово са същестували още от времето, когато този празник се е чествал заедно с празника Богоявление на 6 януари. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост. По-късно, когато цялата Църква е започнала да празнува Рождество на 25 декември, постът преди Богоявление е станал само един ден.

4.9027777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (72 Votes)

митр. АнтонийРазлично от това, което мнозина мислят и чувстват, периодът на духовно усилие (например Великият пост или изобщо постенето) е време на радост, защото е време на завръщане у дома, време, през което имаме шанс да оживеем. Това е период, през който отръскваме всичко вехто и мъртво от себе си, за да придобием отново способността да живеем – да живеем с цялата дълбина, ширина и интензивност, към която сме изначално призвани.

Докато този момент на радост остава недостъпен, неразбираем за нас, ние постоянно ще изпадаме в чудовищна и кощунствена пародия: сякаш в името Божие превръщаме живота си в тотално мъчение както за самите нас, така впрочем и за онези, които трябва да заплатят за безплодните ни напъни да станем свети.

Говоренето за радост може да изглежда странно наред с пределното напрягане, подвига, въздържанието, истинската борба, но въпреки всичко радостта преминава през целия ни духовен живот, през църковния и евангелския живот, понеже Царството Божие със сила се превзема. То не се „поднася на тепсия“ на хората, които безгрижно и лениво очакват идването му.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (20 Votes)
vlatadon.jpgАндреас Мюлер е протестантски богослов от Мюнхен, който специализира в продължение на две години в Гърция със стипендия на Св. Синод на Гръцката православна църква. Благодарение на Вселенския патриарх Вартоломей получава позволение да живее в манастира Влатадон (на снимката) в Солун и по този начин има възможност  да участва два пъти дневно в манастирското богослужение.

“Видяхме истинската светлина ...”
Това пее хорът по време на Божествената литургия след като вярващите са приели Светото причастие. Съзерцанието на Божествената светлина, опитът да се усети присъствието на Бога чрез неговите нетварни енергии в литургията – ето това е центърът на православната вяра.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
starez.jpgКнигата “Атонски подвижници на благочестието през 19 век” е съставена от йеромонах Антоний Светогорец, който е ползвал за написването й три източника с автори руски монаси: "Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой Земле инока Парфения" (†1878), записките на монах Пантелеймон (†1888) и на монах Денасий (†1928). Описани са житията на 53 свети старци от руски, български, гръцки, сръбски, грузински и молдовски произход. От тях осем са на български подвижници на благочестието, които ще публикуваме последователно.

Старецът Григорий Българин
(† 1839)

Отец Григорий бил от българския род, произхождал от самата България. Още като млад, едва на 15 години, оставил света и тръгнал след Христа. След като пристигнал на Света Гора, той живял там цели 60 години. 50 години бил духовник (изповедник, духовен наставник, бел. пр.) и казват, че имал такава благодат, че не питал за греховете, но сам ги назовавал и всекиго привеждал до слъзно покаяние.

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит