Целта на човешкия живот е достигането до Бога, общуването с Него лице в Лице, съзерцаването на Троицата. Това не е само основа на християнския живот, но и негова висша цел, привеждаща човека до състоянието, за което е сътворен и призван чрез Христовите думи “Бъдете свети, защото Аз... съм свет” (Лев. 19:2), т.е. до участие в божествения живот.
Всичко, което казахме в миналите беседи за смъртта, сега ни отвежда до главната и възлова тема на християнството – благовестието на възкресението. Подчертавам – не просто безсмъртието на душата след раздялата й с тялото, не просто някакво тайнствено развъплътено съществуване в някакъв мистичен и ефирен отвъден свят, а именно възкресението.
Монахиня Мария Скобцова (1891-1945) е родена в Рига. Тя е първата жена, завършила Санкт-Петербургската духовна академия. През 1917 г е кмет на гр. Анапа. Била близка с Ал. Блок, Николай Бердяев и други известни личности на епохата. През 1921 г. емигрира във Франция и през 1932 г. приема монашество. Основава благотворителна организация "Православно дело" в помощ на руската емиграция. Нейно дело са множество приюти за деца, болни, възрастни хора и душевно болни, които тя самата обгрижвала. По време на фашиската окупация участва във френската съпротива и спасява много евреи. Загива в газова камера на 31 март 1945 г. 
Ако сред християните властва дълбоко незнание по много въпроси от вярата ни, то невежеството и повърхността достигат своя апогей, когато стане дума за покаянието и изповедта. Повечето отиваме при изповедника напълно неподготвени. Чакаме той да ни "попита" все едно се намираме на разпит. Свещеникът не е гадател, за да познава греховете ни. 
В православната традиция действието на Светия Дух в християнската общност по особен начин се разкрива в два “духоносни” образа: на старците, или на духовните отци, и на юродивите заради Христа.
