
Православието като лична мисия

На планината се преобрази, Христе Боже, и учениците Ти, доколкото можаха да възприемат, видяха Твоята слава, та като Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание и да проповядват на света, че Ти наистина Си сияние на Отца.
(Кондак на Преображение)
Разгръщайки страниците на Новия Завет ние несъмнено си спомняме разказа за Христовото Преображение и просиялата от Него дивна светлина. Неслучайно това събитие от земния живот на Спасителя е описано и в трите т. нар. синоптични евангелия (Мат. 17:1-13; Марк 9:1-9; Лука 9:28-36).
Повечето от отците, говорейки за Преображението, утвърждават, че природата на светлината, която апостолите са видели на планината, е божествена и нетварна. Така свидетелстват тримата кападокийци (св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Григорий Нисийски), св. Йоан Златоуст, св. Лъв I Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин, св. Симеон Нови Богослов. През 14 в. се разразява спор по този въпрос между св. Григорий Паламà, архиепископ на Солун, и противостоящите му мислители Варлаам и Акиндин. Почти целият спор са върти около въпроса дали светлината на Преображението е тварна или нетварна.
Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.