От дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).
Из писмата на св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (1887-1962) до монахиня Варвара (Адамсон)
Относно поменаването на Вашите починали родители. Преди всичко аз мисля, че децата винаги са длъжни да се молят за своите родители, каквито и да са били те приживе – изверги, хулители и гонители на вярата. Убеден съм, че св. мъченица Варвара се е молила за баща си, който я е убивал. Вашите родители са били християни. Ако според Словото Божие „у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10:35), то колко повече това важи за вярващите в Единия Бог, в Троица прославян, и изповядващи Христос, дошъл в плът.
За мене най-скъпо от всичко е православието. Аз не мога да го сравнявам с каквито и да било други изповедания, с която и да е друга вяра. Но не дръзвам да твърдя, че всички неправославни са погинали безнадеждно. Много е милостта у Господ и много е у Него избавлението (Пс. 129:7). Кой може да Му се възпротиви, ако Той е решил да спаси някого? А Господ иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината (1 Тим. 2:4). Той не може да спаси само тези, които сами не желаят спасението и упорито се противят на протегнатата Му десница. А вашите родители като християни са искали, търсели са спасението, само че не са познали пътя на православието.
Неотдавна от Псковско-Печорския манастир ми позвъни моят духовен наставник архим. Йоан Крестянкин и ми каза: “Ето, аз скоро ще умра. Затова се потруди, напиши това, което помниш и искаш да кажеш за мен. После такива неща ще вземете да разказвате, че да стане като с отец Николай, за когото само дето не писаха, че котки е възкресявал приживе... А така аз сам ще видя какво е написано за мен и ще бъда спокоен.”
- Как монасите посрещат болестта
Годишният кръг спокойно и неумолимо, по Божие веление, се завърта и като ярка звезда проблясват в него напомнянията за Божествената любов – Господните празници.
