Мобилно меню

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (11 Votes)
1266.jpgОт дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (80 Votes)

041028_2afanasij.jpgИз писмата на св. Атанасий (Сахаров), епископ Ковровски (1887-1962) до монахиня Варвара (Адамсон)

Относно поменаването на Вашите починали родители. Преди всичко аз мисля, че децата винаги са длъжни да се молят за своите родители, каквито и да са били те приживе – изверги, хулители и гонители на вярата. Убеден съм, че св. мъченица Варвара се е молила за баща си, който я е убивал. Вашите родители са били християни. Ако според Словото Божие „у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е“ (Деян. 10:35), то колко повече това важи за вярващите в Единия Бог, в Троица прославян, и изповядващи Христос, дошъл в плът.

За мене най-скъпо от всичко е православието. Аз не мога да го сравнявам с каквито и да било други изповедания, с която и да е друга вяра. Но не дръзвам да твърдя, че всички неправославни са погинали безнадеждно. Много е милостта у Господ и много е у Него избавлението (Пс. 129:7). Кой може да Му се възпротиви, ако Той е решил да спаси някого? А Господ иска всички да се спасят и да дойдат до познаване на истината (1 Тим. 2:4). Той не може да спаси само тези, които сами не желаят спасението и упорито се противят на протегнатата Му десница. А вашите родители като християни са искали, търсели са спасението, само че не са познали пътя на православието.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
архим. ЙоанНе­от­дав­на от Псков­с­ко-Пе­чор­с­кия ма­нас­тир ми поз­въ­ни мо­ят ду­хо­вен нас­тав­ник ар­хим. Йо­ан Крес­тян­кин и ми ка­за: “Е­то, аз ско­ро ще ум­ра. За­то­ва се пот­ру­ди, на­пи­ши то­ва, ко­е­то пом­ниш и ис­каш да ка­жеш за мен. Пос­ле та­ки­ва не­ща ще взе­ме­те да раз­каз­ва­те, че да ста­не ка­то с отец Ни­ко­лай, за ко­го­то са­мо де­то не пи­са­ха, че кот­ки е въз­к­ре­ся­вал при­жи­ве... А та­ка аз сам ще ви­дя как­во е на­пи­са­но за мен и ще бъ­да спо­ко­ен.”

Из­пъл­ня­вай­ки пос­лу­ша­ние към моя ду­хов­ник, прис­тъп­вам към те­зи за­пис­ки с на­деж­да­та, че ба­тюш­ка­та сам ще от­де­ли зър­но­то от пля­ва­та, ще под­с­ка­же не­що про­пус­на­то и ще поп­ра­ви до­пус­на­ти­те греш­ки... Ня­ма да пи­ша мно­го за то­ва как­во оз­на­ча­ва за мен отец Йо­ан. Це­ли­ят ми мо­на­шес­ки жи­вот е не­раз­рив­но свър­зан с не­го. Той е бил и си ос­та­ва за мен иде­ал за пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин, мо­нах, лю­бящ и взис­ка­те­лен све­ще­ник и нас­тав­ни­к

4.9130434782609 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (23 Votes)
starez.jpg- Как мо­на­си­те пос­ре­щат бо­лест­та
- С тър­пе­ние и из­д­ръж­ли­вост. „Бо­лест­та е Бо­жие по­се­ще­ние”, каз­ват.
Вед­нъж един мо­нах ми каз­ва: „За да ми из­п­ра­ти Бог бо­лест­та, зна­чи, че си е спом­нил за мен и не­що ис­ка да ми ка­же. Той си знае как­во. И То­зи, Кой­то ми я е дал, Той и ще ми я взе­ме, ко­га­то и ако Сам по­же­лае.”
Как­во да ка­жеш?
Дя­до Ев­ге­ний каз­ва: „По­ра­ди че­ти­ри при­чи­ни Бог да­ва бо­лес­ти­те: за­ра­ди гре­хо­ве­те на на­ши­те ро­ди­те­ли, за­ра­ди на­ши­те соб­с­т­ве­ни гре­хо­ве, за да се на­у­чим на тър­пе­ние и сми­ре­ние и по­ра­ди ед­на чет­вър­та причина, ко­я­то са­мо Той знае.”

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)
O.JohnKr_1.jpgГодишният кръг спокойно и неумолимо, по Божие веление, се завърта и като ярка звезда проблясват в него напомнянията за Божествената любов – Господните празници.

И сега е Рождество Христово!

Да дойдем всички и да се поклоним пред скромните ясли, сияещи с Божествена слава, защото Младенецът Христос тук започва Своя кръстен път по лицето на земята. Да се поклоним, защото тук е началото на нашето спасение, началото на нашата вечност. Пътят, Истината и Животът – Христос Бог се яви в света. И Богомладенецът  донесе на земята Своя мир, и Божия мир дари Христос Спасителят с подвига на краткия Си земен живот. Но Божият мир влиза в живота ни чрез подвига на нашата вяра - Божествената любов и Божественото милосърдие. И дали защото в объркания ни свят, очакващ бедствия, се изтощи нашата вяра, в него се мержелеят два противоположни образа – образът на поруганата Божия любов и тържествуващият смях на дяволската злоба. Тази вражеска злоба сега изтръгва от средите на Църквата тези, у които е оскъдняла любовта - и братът престава да разбира брат си, и синът забравя баща си, и образът на поруганата Божия любов възвещава смърт.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж