Мобилно меню

4.7466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (300 Votes)
Nikola_1.jpg

Позната ли ви е тази сцена: вие сте в православен храм на неделна служба, свещеникът чете бързо и припряно неразбираем текст, четецът „изстрелва“ един псалом от Шестопсалмието и бързо припява тропарите, част от богомолците с мъка се опитват да уловят със слуха си някоя и друга позната фраза, а други... други разговарят помежду си?

От край време българският богомолец знае, че в Църквата се служи на неразбираем език – църковнославянски. Поради тази причина Църковно-народният събор, състоял се в София през 1997 г. под председателството на Българския патриарх Максим, официално поощри в българските храмове да се чете и пее на съвременен български език. По това време вече някои богослужебни книги бяха отпечатани на новобългарски (Часослов, Служебник), а отделни свещеници и църковни деятели се бяха наели да адаптират на новобългарски Златоустовата литургия (г-н Методий Григоров от Сливен, свещ. Александър Лашков от столичния храм „Света Троица“). Разбира се, всичко това е съвсем недостатъчно. Основните богослужебни книги – Миней, Триод и Пентикостар – все още са terra incognita за православния народ. Хората приеха добре новобългарския в храма, започнаха да се чувстват наистина участници в богослужението, а досега са били само зрители. Все още обаче липсва ясна издателска програма и перспектива да се насладим в скоро време на красотата на цялото църковно-певческо богатство, скрито зад църковнославянските букви в прашните книги на клироса, издадени преди повече от сто години. За съжаление, днес все още има сред нас православни, които не гледат с добро око на подобни „обновленски“ инициативи. Тук ще се опитам да посоча последователно техните аргументи, които ще анализирам трезво, интересувайки се единствено от тяхната богословска стойност. След това ще обърна внимание на моите собствени контрааргументи, извлечени от опита, който натрупах в различните дискусии по този проблем. Основната теза, която защитавам тук, има съвсем конкретна практическа насоченост: приоритет в издателската политика на БПЦ (доколкото има такава) трябва да бъде издаването на богослужебните книги на съвременен български език.

4.4285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (7 Votes)
bigovitc_1_2_1.jpgЦърковният празник име дълбоко измерение, защото за православната философия на живота празникът е радост. Празнуването е начин за даване на смисъл и значение на собственото съществуване, преобразяване на целия живот и пребиваване в радост.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (9 Votes)
Slepia_detail.jpgРелигията за един определен тип вярващи е преди всичко предписания и правила, които трябва да бъдат спазвани на всяка цена. Целта на многочислените самоограничения, които си налагат, е техният начин да се чувстват нравствено извисени над обкръжаващите ги. Цената, която заплащат, за да поддържат този образ на своя живот, прикриващ владеещото ги чувство за неувереност и малоценност, е изпадането в дълбока криза и психично разстройство.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (15 Votes)
Хрис­ти­ян­с­ки­ят въз­г­лед за смърт­та мо­же да бъ­де илюс­т­ри­ран най-доб­ре със сим­во­ли­ка­та в св. Ли­тур­гия. Не­пос­ред­с­т­ве­но след Ве­ли­кия вход, кой­то сим­во­ли­зи­ра пог­ре­бе­ни­е­то на Ии­сус Хрис­тос, цар­с­ки­те две­ри на ол­та­ра, кой­то в то­зи мо­мент изоб­ра­зя­ва Гро­ба Гос­по­ден, ос­та­ват от­во­ре­ни, как­то от­ва­лен ос­та­ва ка­мъ­кът на Гро­ба. То­зи мо­мент от св. Ли­тур­гия изоб­ра­зя­ва по­бе­да­та на жи­во­та над смъртта.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)
candle.jpgДа влезем, за да постоим в храма, да се „поуспокоим” от поредната грижа, „да запалим свещичка”, да поблуждаем и да излезем. Случва се толкова често, че не може да ни развълнува вече. Колко често хората не знаят какво да правят, не разбират нищо от богослужението, което тече и се объркват, когато „ревностен” християнин им направи рязка забележка... Разбира се, никой не оправдава подобна агресия, но е болно, тъжно е нашето невежество.

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски