Мобилно меню

×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 366

4.9130434782609 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (23 Votes)
starez.jpg- Как мо­на­си­те пос­ре­щат бо­лест­та
- С тър­пе­ние и из­д­ръж­ли­вост. „Бо­лест­та е Бо­жие по­се­ще­ние”, каз­ват.
Вед­нъж един мо­нах ми каз­ва: „За да ми из­п­ра­ти Бог бо­лест­та, зна­чи, че си е спом­нил за мен и не­що ис­ка да ми ка­же. Той си знае как­во. И То­зи, Кой­то ми я е дал, Той и ще ми я взе­ме, ко­га­то и ако Сам по­же­лае.”
Как­во да ка­жеш?
Дя­до Ев­ге­ний каз­ва: „По­ра­ди че­ти­ри при­чи­ни Бог да­ва бо­лес­ти­те: за­ра­ди гре­хо­ве­те на на­ши­те ро­ди­те­ли, за­ра­ди на­ши­те соб­с­т­ве­ни гре­хо­ве, за да се на­у­чим на тър­пе­ние и сми­ре­ние и по­ра­ди ед­на чет­вър­та причина, ко­я­то са­мо Той знае.”

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)
O.JohnKr_1.jpgГодишният кръг спокойно и неумолимо, по Божие веление, се завърта и като ярка звезда проблясват в него напомнянията за Божествената любов – Господните празници.

И сега е Рождество Христово!

Да дойдем всички и да се поклоним пред скромните ясли, сияещи с Божествена слава, защото Младенецът Христос тук започва Своя кръстен път по лицето на земята. Да се поклоним, защото тук е началото на нашето спасение, началото на нашата вечност. Пътят, Истината и Животът – Христос Бог се яви в света. И Богомладенецът  донесе на земята Своя мир, и Божия мир дари Христос Спасителят с подвига на краткия Си земен живот. Но Божият мир влиза в живота ни чрез подвига на нашата вяра - Божествената любов и Божественото милосърдие. И дали защото в объркания ни свят, очакващ бедствия, се изтощи нашата вяра, в него се мержелеят два противоположни образа – образът на поруганата Божия любов и тържествуващият смях на дяволската злоба. Тази вражеска злоба сега изтръгва от средите на Църквата тези, у които е оскъдняла любовта - и братът престава да разбира брат си, и синът забравя баща си, и образът на поруганата Божия любов възвещава смърт.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (4 Votes)
В този списък, който се ползва от Св. Синод при годишните поменни панихиди в синодния параклис, са включени онези предстоятели на Българската църква, които не са причислени към лика на светците. От чувство на признателност за тяхното дело (в духа на препоръката на св. апостол Павел: "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им" - Евр. 13:7) Църквата се моли за упокоение на душите им.

Списъкът е съставен от покойния Сливенски митрополит Никодим преди 30-ина години, като е изпълзван и списъкът на предстоятелите на Българската църква от Бориловия синодик. Включени са предстоятелите от 870 г. до наше време.

4.9705882352941 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (34 Votes)
Pais_06.jpgКо­га­то че­тем ас­ке­ти­чес­ка ли­те­ра­ту­ра за ду­хов­ни стар­ци и тех­ни­те пос­луш­ни­ци, в нас се раз­га­ря ед­на сво­е­об­раз­на ду­хов­на ро­ман­ти­ка. Ис­ка ни се и ние да има­ме та­къв свят и про­зор­лив ста­рец, кой­то без­пог­реш­но да ни во­ди по пъ­тя на спа­се­ни­е­то. Из­г­раж­да­ме си ня­ка­къв иде­а­лен об­раз и за­поч­ва­ме да го тър­сим: раз­пит­ва­ме поз­на­ти хрис­ти­я­ни, оби­ка­ля­ме цър­к­ви и ма­нас­ти­ри и обик­но­ве­но не от­к­ри­ва­ме ду­хов­ник, кой­то да пок­ри­ва на­ши­те кри­те­рии. Но вер­ни ли са кри­те­ри­и­те ни? Ре­а­лис­тич­ни ли са? Има­ме ли ду­хов­ни очи, спо­соб­ни да раз­поз­на­ят ду­хо­нос­ния отец, ако Бог ни го из­п­ра­ти, и дос­та­тъч­но сми­ре­ние и мъд­рост да се пол­з­ва­ме от съ­ве­ти­те му?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Frenski_Alpi.thumbДуховният живот прилича на изкачване по планина. Ето, една група туристи се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. Отначало наоколо има дървета, утъпкана пътека, а после изведнъж пейзажът става алпийски, гора вече няма. Качваш се по-нагоре и попадаш на местност, където вече няма растителност, само малко трева и високи снежни върхове, по които се спускат ледници. От тези ледници започват реки. Стигаш до мястото, където обикновено има заслон, а по-нататък трябва да продължиш направо по леда. А за това е нужно специално снаряжение, обувки, инструктур, който е вече алпинист, а не турист. И затова на този рубикон туристите спират и не продължават натам. По-нататък е смъртно опасно, по-нататък трудността е от съвсем друга категория. Туристическите разходки свършват на това ниво. Да кажем до 2000-2500 метра височина някой турист може и да се изкачи, но до 4000 м. няма как да стигнеш, ако не си алпинист. Там не пускат – не бива, а тръгнеш ли сам – ще се убиеш.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари