Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Валентин Терехов е на 38 г. Когато е на 18 г. по време на военната си служба, в следствие на травма, загубва слуха си. Започва да посещава храма „Тихвинската икона на Божията майка” от първия ден на отварянето му. Първо е само енориаш, после става четец. Настоятелят на храма о. Андрей Горячев се нуждаел от помощници и по негово застъпничество преди две години Валентин Терехов е ръкоположен за свещеник. Това е изключителен случай – глух свещеник.

4.64 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (25 Votes)
хорВ Русия има няколко православни храма, които се посещават от глухи хора – в Москва, Петербург, Екатерининбург*.

Московската православна общност на глухите и слабочуващите съществува вече повече от десет години. Тя се заражда в Новодевическия манастир, а по-късно получава собствен храм – “Тихвинската икона на Божията майка” в Симоновския манастир. Този храм е много удобен за глухите, тъй като представлява правоъгълна зала без колони, където от всяка произволна точка се вижда добре какво се случва по време на богослужението. В случая това е важно, тъй като службата протича на жестомимичен език.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (72 Votes)

constantin_helena_1.jpgДо към началото на 3 в. християните нямат особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягват употребата на думата „храм“ за зданията, в които са се събирали за богослужения. Вместо това използват словосъчетанията „място, принадлежащо на Господа“ или „дом на събранието“. Обикновено място за богослужение е бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството е било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не са свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка.

Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престава да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни са изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус е бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга – именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим е посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга – това е градът, който Го е отхвърлил и разпънал на кръст.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (24 Votes)
Какво е поклонничеството

Всяко поклонническо пътуване за нас, християните, е израз на желанието и стремежа ни да срещнем Иисус Христос, Началника на живота, да срещнем Този, Който е “пътят и истината, и животът” (Иоан 14:6). Тъкмо с това поклонничеството се различава от другите видове пътуване. Защото поклонникът отива не да срещне други хора, не да посети забележителности, природни или исторически, а пътува да срещне Бога. В такъв смисъл поклонничество всъщност е самият ни живот, както го разбираме ние, християните.

Поклонничеството е изпълнено с ясен смисъл, защото неговата цел като пътеводна звезда осветява пътя му. Така също и животът ни има смисъл не просто като биологично явление, а като осъзнато пътуване към действителна среща с Бога, за да живеем с Него и в Него.

4.6989247311828 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (93 Votes)
holy_light_anim.gifМоже ли едно чудо да има история? Да, когато става дума за благодатния Огън, който вече столетия слиза на Великден в Йерусалимския храм. Описвано през столетията, възпявано или отричано, то е единственото чудо в православната Църква, което се повтаря във времето и "се случва" винаги по един и същи повод - настъпването на празника на празниците, Възкресението Христово.

Първите писмени сведения за слизането на св. Огън в храма "Възкресение Христово" срещаме у Евсевий Кесарийски и монахиня Силвия, тоест през 4 век. Евсевий пише, че през 2 век патриарх Нарцис заповядал да налеят вода в лампадите, понеже маслото било свършило. Тогава огън от небето възпламенил всички лампади, които горели по време на цялата пасхална служба. Латинският монах Бернард пише през 865 г.: "През Велика Събота, в навечерието на Пасха, службата започва рано и след нейния край се пее "Господи, помилуй", докато всички лампади над Гроба Господен се запалят с пришествието на Ангел".

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики