Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
Publican.jpgСлед известен брой години съзнателно практикуване на вярата, един от най-чаканите периоди за повечето вярващи става този на Великия пост. Към него гледаме с нетърпение като възможност за още по-трезво вглеждане в съвестта и освещението си, както и като период на още по-стегната борба за заместване на явните си и скрити пороци със съответните добродетели по пътя на израстването си в Господа.

Постът не е индивидуално начинание или упражнение - цялата църква пости заедно с нас и цялата църква се моли всички да издържим изпитанията и да понесем трудностите. В същото време обаче, за всеки отделен човек има и различни индивидуални упражнения по самоконтрол, на едно от които ми се иска да обърна особено внимание. Това е въздържането от осъждане и значимостта му за нашето освещение и придобиване на смирен дух далеч надхвърля рамките на календарните пости.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)
Митрополит АнтонийВъпросът за изповедта е толкова важен, че аз искам да се спра на него по-подробно и по-дълбоко.

Изповедта е два вида. Има лична, частна изповед, когато човек отива при свещеник и в негово присъствие разкрива душата си пред Бога. Има също така и обща изповед, когато се събира голяма или малка група хора и свещеникът прави изповед за всички, включвайки и себе си. Аз първо ще се спра на частната изповед и ето на какво ще обърна внимание.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
proshka_1.jpgОт­но­во сме из­­пра­ве­ни пред Ве­ли­кия пост, а с то­ва и пред не­об­хо­ди­мост­та да по­ис­ка­ме и да да­дем прош­ка на ближ­ни­те си за всич­ко, ко­е­то ом­ра­ча­ва ду­ша­та ни: ра­зо­ча­ро­ва­ние, огор­че­ние, ста­е­на враж­деб­ност, не­до­ве­рие, за­вист, стра­х... Да прос­тим за на­пад­ки­те, по­диг­рав­ки­те, зап­ла­хи­те, за по­се­га­тел­с­т­ва­та сре­щу ав­то­ри­те­та ни, ре­пу­та­ци­я­та ни, пра­ва­та ни, удоб­с­т­во­то ни ­ всич­ко. “Ще прос­тя всич­ко ос­ве­н...” не е ис­тин­с­ка прош­ка. “Ще прос­тя, ако­...” ­ съ­що. Прош­ка­та тряб­ва да е бе­зус­ловна.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (40 Votes)
paisii.jpg- Отче, през първите векове на християнството, вярващите са правели публична изповед. Помага ли това?
 
- Едно са първите години на християнството, друго е днес. Сега това не помага.

- Защо, отче? Повече ревност ли са имали?
 
- И повече ревност са имали, и са нямали това, което днес имат хората. Сега виждаш как се разпадат семействата - за нищо, преди не е било така. Много са се отдалечили хората от тайнството на изповедта и затова тънат в помисли и страсти. Колко идват да им помогна да решат някой свой проблем, а нито се изповядват, нито ходят на църква! «Ходиш ли на църква?», го питам. «Не, изобщо.» «Ами някога изповядвал ли си се?» «Не, аз дойдох да ме оправиш».

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (10 Votes)
1266.jpgОт дълбока древност почитта към мъртвите и грижата за задгробния им живот са неотменна част на всеки религиозен култ. Историята, археологията и етнографията познават най-различни ритуали и обреди, свързани с това почитание. То разкрива заложената  у човека първична вяра в съществуването на "другия" живот - животът след смъртта. Именно с него е свързан и днешният ден - Задушница (за душата).

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб