Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
Раз­миш­ля­вай­ки за чу­до­то на за­ча­ти­е­то и раз­ви­ти­е­то на мла­де­не­ца в ут­ро­ба­та на май­ка­та, за по­я­ва­та му на све­та, из­вед­нъж за­поч­ваш да раз­би­раш кол­ко мно­го е об­що­то меж­ду фи­зи­чес­ко­то раж­да­не и ду­хов­но­то раж­да­не, “раж­да­не­то сви­ше”!

На чо­ве­чес­т­во­то ве­че е из­вес­т­но не­мал­ко за то­ва как се из­вър­ш­ва за­ча­ти­е­то на пло­да, как Гос­под “тъ­че” за­ро­ди­ша в ут­ро­ба­та на май­ка­та, при­е­ла се­ме­то от мъ­жа.

Жи­во­тът ни, по во­ля­та на Тво­ре­ца, се за­раж­да в пъ­лен мрак, но на мла­де­не­ца, ед­ва за­поч­нал сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не “в плът”, му из­г­леж­да прек­ра­сен. Май­ка­та му да­ва кис­ло­род и хра­на от сво­я­та кръв. На мал­ко­то чо­ве­че му е ху­ба­во и топ­ло, уют­но и прос­тор­но... до ня­кое вре­ме.

Пло­дът на­рас­т­ва, ста­ва му все по-тяс­но в май­чи­на­та ут­ро­ба, ве­че не мо­же сво­бод­но да рас­те, и ид­ва мо­мент ко­га­то за­поч­ва да коп­нее за сво­бо­да...

Раж­да­не­то за­поч­ва...

4.9166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (36 Votes)
Amphilochios.gifИз разговорите на стареца Амфилохий Макрис (1889-1970) с монахини на о-в Патмос. Откъс от книгата Един съвременник от Патмос.
Когато видя човек да жадува много за св. Причастие, не обръщам внимание на поста. Някои хора показват такова покаяние, че трябва да бъдат подпомогнати. Копнежът е най-голямото нещо.
Човек, когато не търси правата си, Бог ще просветли друг да му ги даде.
Когато видиш човек, изморен духовно, не го товари с друг товар, тъй като колената му не държат.
Изповедникът трябва да плаче, да го боли повече отколкото изповядващия се, за да може да го облекчи. Искрено трябва да скърби, за да го чувства душата.
Аз съм беден отец, но изпитвам силна бащинска любов за вас.
Рай, който е без вас, деца мои, не го искам.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
о. Александър Лашков
„Допря се някой до Мене, понеже усетих, че сила излезе от Мене”
/Лук. 8:46/

Ето че и днес, по Божия воля живи и здрави, успяхме да дойдем на църква и да участваме в божествената св. литургия. Неделя след неделя, празник след празник, мнозина от вас от ранно утро са в Божия дом, за да напоят душите, сърцата и умовете си с възвишени истини, идеи и чувства, които като жива вода бликат от светата служба. Най-ревностните богомолци идват още преди тя да започне, други в началото, трети по средата, а някои – и в самия й край. Както е различен часът, в който идваме на църква, така е различен и начинът, по който възприемаме св. литургия. Бих казал дори – твърде различен.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
В манастира, където се подвизавал дивният авва Доротей, един поклонник чул да се говори, че колкото по-близо е човек до Бога, толкова по-грешен се чувства, и изказал недоверие: "Как може светият човек да се смята за грешник?"

Тогава авва Доротей го запитал: "Какъв си ти във вашето градче?" – "Аз съм там първенец", бил отговорът – "Ами ако отидеш в големия град Кесария, там за какъв ще се считаш?" – "За последен от тамошните велможи". – "Ами ако идеш в още по-голямата Антиохия?" – "Там вече ще бъда като един от простолюдието", казал човекът. "Ами ако отидеш в Цариград и се явиш пред светлото лице на царя, там за какъв ще се сметнеш?" продължавал да пита авва Доротей. Поклонникът отговорил: "Е, там вече аз ще бъда нищожество!" Тогава авва Доротей казал: "Ето, така е и със светците: колкото повече се приближават към Бога, толкова повече се считат за грешни".

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (30 Votes)
Онази топла есен запомних със следното събитие: беше 1973 година. Веднага след казармата станах иподякон на Светейшия патриарх Пимен, който по милост Божия скоро започна да се отнася към мен топло и приветливо. Описаното от мен произтича непосредствено от тези обстоятелства. 

Веднъж след служба той ме извика и каза: “Имам поръчение за теб. Става дума за следното: богомолци ми казаха, че една жена иска да подари на патриарха икона на Казанската Божия Майка. Тази жена живее извън Москва, моля те да отидеш при нея и да ми донесеш иконата”. 

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий