Мобилно меню

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (15 Votes)
Св. Йоан ЛествичникЧетвъртата неделя от Великия пост Светата Православна църква е посветила на св. Йоан Лествичник и е отредила този празничен ден за специална богослужебна прослава на неговата памет. Църквата почита този свети отец като изключителен християнски подвижник на благочестието и забележителен духовен наставник и учител на истините на добродетелния живот. Тя чества винаги особено усърдно и тържествено паметта му в този неделен ден от Светата Четиридесетница, защото със своето подвижническо и учителско дело св. Йоан Лествичник се е превърнал в истински образец за следване от християните и достоен пример за подражание във времето на Великопостната духовна подготовка на вярващите по пътя на тяхното усъвършенстване в християнските добродетели.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (14 Votes)
Adam.jpgБо­гос­лу­жеб­но­то пос­ле­до­ва­ние по вре­ме на пос­та има сво­е­то ос­но­ва­ние и из­точ­ник в глъ­бин­ни­те дви­же­ния на чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­га. Ней­ни­ят коп­неж не е па­сив­но очак­ва­не, не е мо­но­ло­гът на пи­та­щия се “да бъ­да или да не бъда”, а е нас­той­чи­во тър­се­не на сми­съ­ла на чо­веш­кия жи­вот в ди­а­лог с Бо­жия глас в чо­ве­ка – съ­вест­та. В по­кай­ния ка­нон на св. Ан­д­рей Крит­с­ки, не­от­мен­на част от пос­ле­до­ва­ни­е­то на  пос­т­ния пе­ри­од, се раз­к­ри­ва пъ­тят на об­но­вя­ва­ща­та се ду­ша, пре­бо­ле­ду­ва­ща ста­рия Адам и коп­не­е­ща да се об­ле­че в Но­вия Адам – Иисус Хрис­тос.

4.9764705882353 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (85 Votes)

ArSymetmon_300.jpgИзвестни са думите на Христос към стареца Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“. В тях е синтезът на духовния опит на аскета, какъвто е бил старецът Силуан. Такъв е бил и о. Софроний, такива трябва да се стремим да бъдем и ние. В тях е същността на съзнанието за нашия грях, нашата немощ, нашата отдалеченост от Бога пред лицето на Неговата безкрайна любов. Всеки християнин трябва да придобие този опит, независимо какво е духовното му равнище. Ние не можем и не трябва да копираме живота на св. аскети, но нашият личен опит винаги е аналогичен на техния опит, според мярата на нашето боготърсачество.

Когато опитът от познаването на Бога в нашия земен живот е толкова наситен, както е при стареца Силуан и при стареца Софроний, той придобива вечна стойност, независимо с какви думи е описан – с обикновени или със словата на учените и богословите.

Монахът, отшелникът в пустинята, не е отделен от света. Когато размислим дълбоко, осъзнаваме, че онтологично ние сме свързани в греха с цялото човечество. Когато светец, какъвто е старецът Силуан, а и старецът Софроний, опитно познае океана на своята греховност пред лицето на Божието милосърдие, не му остава нищо друго освен да се обърне към Бога – заедно обаче с целия свят, защото той е свързан с този свят.

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
DSCI0060.JPGПродължение от "Постът като Обучение"

Чувството на общност, което Великият пост се стреми да установи, не се ограничава само с нашите отношения с обкръжаващите ни хора. То се простира в значително по-широки рамки. Великият пост е времето, в което ние възстановяваме отношенията си с веществения свят: първо, с нашето физическо тяло и след това с природата - с животните и растенията, със земята, въздуха, огъня и водата, с които имаме физически контакт. Великият пост възобновява нашето членство не само в човешкото общество, но и буквално в космическата koinonia. «Този, който не обича дърветата, не обича Христа», както е казал старецът Амфилохий от о. Патмос. Това също е едно от значенията на Великия пост.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (101 Votes)

Прошката – от „чуждата страна“ тръгваме на път към страната на славата, на среща с Живия Бог, като деца на Неговото царство.

Между Египет и пустинята, между робството и свободата, лежи разделителна линия – моментът, в които изявяваме съгласието си да станем съвършено нови в нравствено отношение.

В географските понятия на Стария Завет това е Червено море, а за нас – думите на Господнята молитва: „… и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. „Както и ние прощаваме…“ – ето момента, в който вземаме спасението си в свои ръце, защото каквото и да прави Бог, то зависи в края на краищата от онова, което правим ние – и последното има огромно значение за всекидневния ни живот.

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)