Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (134 Votes)

B0155AСв. Силуан Атонски († 1938 г.), памет на 24 септември

Вечерна

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 6:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме! Послушай ме, Господи! Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам; чуй ме, Господи! 

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи!

Стихири:

Радвай се, сияещо събрание на монасите; осветени отци, побързайте да почетете този, който ви е предшествал в пътя на добродетелта, Силуан Атонски, даден от Бога като пример на постоянство, светлина за всички онези, които следват Христос, за да могат да получат Неговата велика милост.

4.9803149606299 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (254 Votes)

Indictio01Начало на индикта, т. е. новата църковна година

Почитаме и паметта на преподобни Симеон Стълпник, светите 40 жени мъченички и св. мъченици Калиста и братята й Евод и Ермоген

Вечерна

Блаже́н муж: 1-ви антифон.

Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

На индикта, глас 1. Подо́бен: Небе́сных чино́в:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)

След като научихме молитвата от първоначалното божествено учение на Христос, нека всеки ден казваме на Твореца: Отче наш, Който живееш на небесата, давай ни насъщния хляб, като презираш греховете ни.

4.9459459459459 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (148 Votes)

610a852f24686566f37c8ab5 largeРазговор за духовното наставничество с о. Георги Чистяков (4 август 1953 – 22 юни 2007 г.) – свещеник, филолог, историк, правозащитник. Смятан е за последовател на прот. Александър Мен. Също като него е високоерудиран свещеник, пастир, историк, филолог, познавач на класическите и няколко европейски езика. Занимава се с благотворителност, заема активни обществени позиции. През 2003 г. се противопоставя на войната на РФ в Чечня.

Интервюто е взето през 2003 г., но е напълно актуално и днес заради наблюденията и изводите на о. Георги.

- О. Георги, от Вашата гледна точка на православен свещеник доколко е болно руското общество?

- То е болно. И е сериозно болно. Впрочем след падането на съветския режим, оказали се свободни, но в достатъчно сурови условия на безпаричие и безработица, ни беше невъзможно да избегнем недъзите. Проблемите, свързани с вземането на самостоятелни решения по множество най-важни житейски въпроси, се изправиха пред хората в цялата си пълнота. Бяхме свикнали държавата да решава всички проблеми вместо нас. Затова обществото е болно от астения – слабост. А новата руска държава просто ни изостави.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)

Og27 034 Page 1 Image 0001За човека, който е създал около себе си малък затворен свят и се опитва да живее в него, в някакви много ограничени периоди животът протича безпроблемно. Но и тези периоди на безпроблемие, дори в такива изкуствени условия, приключват бързо. А всъщност животът има смисъл само в един случай: когато живеем заради хората, които ни заобикалят, когато сме открити за хората около нас. И тук, струва ми се, е твърде важно да осъзнаем, че можем, разбира се, да тръгнем по лесния път и всички да изоставим своята работа. Да отидем – кой в дом за възрастни хора, кой – в болница, кой – в детски дом, оставяйки местата, където работим: библиотеки, висши учебни заведения, театри, книгоиздателства, научно-изследователски институти, заводи и т. н. Да оставим работата си, да отидем и да служим на ближните.

Възниква обаче въпросът: а ще бъде ли това служение истинско? Какво ще занесем на хората, нуждаещи се от нас, ако оставим всичко и тръгнем да им помагаме? Мисля, че тогава ще им занесем единствено собствената ни неудовлетвореност, нереализираността на собствения ни живот. Затова задачата на християнина се състои все пак в нещо друго. Ние трябва да отиваме при хората, които се нуждаят от нас, оставяйки за известно време нашата работа. Но само за известно време! Спомнете си майка Мария (Скобцова), която, организирайки трапезария за бедни и ставайки в нея и ръководителка, и готвачка, и миячка, и чистачка, едновременно с това не изоставя своята литeратурна дейност, продължава да се занимава с публицистика, да чете лекции и остава писателка.

4.933734939759 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (332 Votes)

651- Тате, моля ти се, стани! – ридаеше млад мъж, когато спускаха ковчега с покойника в гроба. – Моля ти се, стани! Давам десет години от живота си, за да станеш!

Гробарите и свещеникът се спогледаха, но не казаха нищо. Какво ли не бяха виждали!

- Горкото момче! – чу се тих женски глас измежду десетимата присъстващи опечалени.

Приятелско семейство на покойника беше обещало да върне с колата си свещеника до църквата, където беше извършено опелото.

- Симчо остана съвсем сам! – каза зад гърба на свещеника съпругата на мъжа, който караше колата. – Кой ли сега ще се грижи за него?

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник