Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

arakas 12th

Разруши се стената, която ни отделяше от Бога, прибран е огненият меч и херувимът отстъпва от дървото на живота

В тези дни празнуваме Рождеството на Христос. Едно събитие, след което вече нищо не е същото. Нищо не е същото в живота на човечеството, нито дори в живота на вселената. Бог се облече в човешката природа, като я прие от девойката Мария – най-чистия плод, най-зрялото човешко същество, което дава хилядолетната педагогика на Бога към избрания еврейски народ.

Защо Бог си причинява това? Защо влиза в тази перипетия, която знае, че ще Му струва вкусването на смърт – най-противоположното нещо, несъвместимо с Бога, Който е източникът на живота?

Защото има цел. Движен от любовта Си към творението, Той иска да промени човека. За каква промяна обаче става дума? Да го направи по-мъдър, по-добър, да подобри живота на хората, да им даде ключа към постигането на едно по-добро общество? Нищо от това или по-скоро – не само това. Всичко това ще се придаде на човека (Мат. 6:33), ако приеме предложението на Бога да стане част от Неговото ново творение.

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)

image 2021 12 23T14 56 36 227ZСвети апостол Павел нарича християнина воин и му посочва, че той трябва да пострада много в битките. Но ти, казва той, понасяй страданията като добър воин Иисус Христов (2 Тим. 2:3). Така че християнинът е воин. Но кои са неговите врагове и какво зло са му причинили? И какво трябва да направи християнинът, за да победи враговете си?

Църковното слово говори така:

Отначало Господ създаде у хората истината. После от дявола в тях се надигна неистината и започна да се бори и да преследва истината.

И хората приеха неистината, а отхвърлиха истината и истината ги напусна, и те започнаха да живеят по своя воля и за своя гибел.

И тогава развратът се надигна срещу девствеността и девствеността беше унищожена.

И се надигна мръсотията срещу чистотата и злобата срещу кротостта, и омразата срещу любовта.

Преяждането въстана срещу поста и пиянството срещу трезвостта.

Обидата се опълчи срещу смирението и грабежът срещу братската любов.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (95 Votes)

fcf83В началото на 80-те години на миналия век книгата на Татяна Горичева Как срещнах Бог в Съветския съюз беше публикувана на гръцки език. Татяна Горичева е професор по философия и е назначена да преподава марксистка философия в Ленинградското медицинско училище. Тя обаче изненадва учениците си, защото напук на всички „добри“ съветски „нрави“, започва да им преподава екзистенциална философия и затова е уволнена.

Но нито Сартр, нито Камю успяват да ѝ дадат смисъла на живота. След това тя се обръща към индуистките философии и практики и се отдава на йога. И там обаче не може да намери отговор на своите търсения и накрая по лабиринтни пътеки открива православната вяра.

Тази промяна в живота ѝ донесла много радост, но и ѝ създала врагове. Приятели и бивши единомишленици се отдалечили от нея. В тази малка книга тя описва своя път и търсения, докато открие „безценния бисер“! На едно място тя описва случая, довел до нейното обръщане:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

OsiosArseniosMegas01Слово на преподобния наш отец Арсений за човешките дела

Както е безспорно, че всички ние бихме желали да бъдем в небесното царство, така не подлежи на съмнение, че при цялото ни желание да влезем в него почти всички ние по пътя към него сами на себе си поставяме препятствия, заради които оставаме извън него. В какво точно се състоят тези препятствия, които поставяме сами на себе си? Какво да отговорим на това? Ще отговорим със следното, което някога ангелът показал на преподобни Арсений, наричан Велики.

Веднъж, както си седял в килията, Арсений чул глас, който му казал: „Приближи се и аз ще ти покажа човешките дела”. Той станал и отишъл на някакво място. Там Божият ангел му показал човек, който насякал тежък товар дърва, опитвал се да го вдигне, но не можел. И вместо да намали тежестта този човек отново почвал да сече дърва и да ги добавя към товара. Така той правил много пъти.

Малко по-нататък ангелът показал на Арсений друг човек, който стоял при един кладенец, вадел вода от него и наливал в много малка кофа, от която водата отново се изливала в кладенеца. „Почакай още малко, – казал тогава ангелът, – и аз ще ти покажа още нещо”. И ето, Арсений видял църква и двама мъже, които седели върху конете си и се мъчели да вкарат през вратата на храма един ствол на дърво, но понеже държали ствола напреки на вратата и никой от тях не искал да обърне дървото по дължина, така и двамата оставали извън църквата.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (205 Votes)

035Веднъж, през пости, посетих стареца Климент.[1]

- Хайде, сядай да хапнеш нещо! – ми каза.

- Благодаря, – отговорих, – но не съм гладен, нахраних се вкъщи.

- А не постиш ли? – учудено попита той.

- Постя, разбира се, но казах Ви, тъкмо ядох вкъщи и не съм гладен.

- Как тогава постиш, след като казваш, че не си гладен? – усмихна се аввата.

Старецът казваше: „Да постиш означава да си гладен. Ако в края на един постен ден не чувстваш глад, това е един пропуснат ден, дори да си ял само постна храна. Постът означава доброволен глад, като помним, че не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста (Мат. 4:4)“.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари