От богослужебните текстове става видно, че празнуването на Възкресението започва на Велика събота. За това се говори в богослужението на Велика събота, а също и в проповедите на св. отци, които в този ден са посветени на възкресението и победата.

 Това е видимо и в иконописната традиция. Каноничната икона на Христовото Възкресение е изображение на Неговото слизане в ада. Разбира се, съществуват икони на Възкресението, на които е изобразено явяването на Христос на мироносиците и учениците. Но в най-дълбокия смисъл истинската икона на Възкресението изобразява съкрушаването на смъртта, когато душата на Христос, съединена с божеството, се спуска в ада и освобождава душите на всички, които са се намирали там и са Го очаквали като Спасител. „Празнуваме на смъртта съкрушението и на ада разрушението“, пеем в Църквата. Разрушаването на ада и умъртвяването на смъртта е най-дълбокият смисъл на празника.

Идей­но­то съ­дър­жа­ние на бо­гос­лу­же­ни­е­то на праз­ни­ка Бла­го­ве­ще­ние пред­с­тав­ля­ва прос­т­ран­но и за­дъл­бо­че­но тъл­ку­ва­ние на еван­гел­с­ко­то че­ти­во за бла­го­вес­ти­е­то на ар­хан­гел Гав­ри­ил към Де­ва Ма­рия, че ще за­че­не Син Бо­жи.

Бо­гос­лу­жеб­ни­те сти­хи­ри и ка­но­нът на праз­ни­ка са пос­ве­те­ни на изяс­ня­ва­не­то на ар­хан­гел­с­ко­то при­вет­с­т­вие към Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца и на ней­ния от­го­вор. (Лу­ка 1:26-38). Чрез то­ва изяс­не­ние це­ли­ят тайн­с­т­вен сми­съл на при­пом­ня­но­то от Цър­к­ва­та съ­би­тие се из­ди­га в съз­на­ни­е­то на вяр­ва­щи­те в ця­ло­то му все­лен­с­ко и об­що­чо­веш­ко зна­че­ние.

Св. Те­о­фан, мит­ро­по­лит Ни­кейс­ки, е със­та­вил ка­нон на Бла­го­ве­ще­ние под фор­ма­та на ди­а­лог меж­ду ар­хан­ге­ла и Прис­но­де­ва­та и из­кус­но е вплел в не­го вет­хо­за­вет­ни­те про­ро­чес­т­ва за Бо­го­въп­лъ­ще­ни­е­то.

Биб­лейс­ко-ис­то­ри­чес­ко­то съ­би­тие на Бла­го­ве­ще­ние е на­ре­че­но в цър­ков­ния тро­пар „на­ча­ло“ („гла­виз­на“) на чо­веш­ко­то спа­се­ние и раз­к­ри­ва­не на хо­ра­та тай­на­та на пред­веч­ния Бо­жи съ­вет за ста­ва­не­то на Си­на Бо­жи Син на Де­вата.